Сура Аль-Фуркан — Стих 40

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْقَرْيَةِ (ал-карйа): селището, градът — тук се има предвид град Содом, главното селище на народа на Лут (Лот).
• أُمْطِرَتْ (умтират): биде засипано с дъжд — тоест беше изсипано върху него наказание от небето.
• مَطَرَ السَّوْءِ (матара ас-сау'): лошият, злият дъжд — става дума за камъни, които бяха изсипани върху тях като наказание.
• يَرَوْنَهَا (йараунаха): да я видят — тоест да я забележат и да си вземат поука.
• نُشُورًا (нушуран): възкресението, съживяването след смъртта за отчитане.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че многобожниците от Курайш, които отричаха пратеника Мухаммад (с.а.с.), минаваха по време на своите търговски пътувания към Шам покрай селището на народа на Лут — Содом. Това селище беше унищожено от Аллах, като върху него Той изсипа от небето камъни като наказание за тяхната отвратителна постъпка — извършването на мерзост, която никой преди тях не беше извършвал.

Тези хора минаваха покрай останките на това унищожено селище и виждаха следите от страшното наказание, но не си взеха поука и не се поучиха от това, което се случи с неговите обитатели. Затова Аллах ги укорява с думите: „Нима не го виждаха?“ — тоест нима не бяха способни да го видят и да размислят върху него, та да повярват?

Отговорът идва в края на аята: „Не, те не очакваха възкресение.“ Причината за тяхната слепота и пренебрежение не е, че не са виждали с очите си, а че сърцата им бяха лишени от вяра в отвъдния живот. Те не вярваха, че ще бъдат възкресени и ще бъдат съдени за делата си, затова не се страхуваха от наказание и не се поучаваха от знаменията.

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах оставя следи от наказанието на предишните народи, за да бъдат поука за идните поколения. Всеки, който пътува и вижда тези следи, е призован да размисли и да се поучи.
• Пренебрегването на знаменията и поуките не идва от липса на доказателства, а от липса на вяра в отвъдния живот. Който вярва във възкресението и отчитането, гледа на живота и на историята с отворени очи.
• Вярата във възкресението е основа за отговорно поведение и за търсене на истината. Тя пази човека от безразличие и го подтиква към добри дела.
• Коранът призовава човека да наблюдава, да размишлява и да извлича поуки от историята — това е пътят към вярата и към спасението.
• Милосърдието на Аллах се проявява и в това, че Той предупреждава и дава знамения, преди да дойде наказанието, за да може всеки, който желае, да се обърне към Него с покаяние.