Сура Аш-Шуара — Стих 227

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْمُنقَلَبُ (ал-мункалаб): мястото, където се връща човек, неговият край и завръщане.
• ظُلِمُوا (зулиму): били онеправдани, потъпкани, нападнати несправедливо.
• انْتَصَرُوا (интасару): защитили се, отвърнали на нападението, взели надмощие след онеправдание.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах прави изключение от порицанието на поетите за онези от тях, които са повярвали в Аллах и са извършвали праведни дела. Те не са използвали поезията за заблуда или за накърняване на честта на хората, а са я посветили на възхвала на Аллах, на утвърждаване на Неговото единобожие, на защита на Пророка, мир нему, и на разпространение на мъдрост, наставление и благонравие. Те често споменават Аллах и не позволяват поезията да ги отклони от Неговото поменаване. Освен това са се защитили и отвърнали на онеправдалите ги – когато били нападани с подигравки и клевети, те отговорили, за да защитят истината и вярата, а не от суетност или желание за надмощие. А онези, които са онеправдали себе си с неверие и грехове, и са онеправдали другите, скоро ще узнаят към какъв край и завръщане се връщат – към тежко изчисление и сурово въздаяние.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не отхвърля изкуството и словото като такива, а ги насочва към добро, истина и защита на справедливостта.
• Вярата и праведните дела издигат човека и променят стойността на делата му, дори и в области, които другите използват за зло.
• Поменаването на Аллах в сърцето и на езика е мярка за искреност и предпазва от отклонение.
• Защитата на истината и отговорът на несправедливостта са позволени и достойни, когато са с благородна цел.
• Всеки, който върши несправедливост, ще се завърне при Аллах и ще види последиците от делата си; това е предупреждение и призив към покаяние и поправяне.
• Коранът възпитава общност, която съчетава вяра, добри дела, поменаване на Аллах и мъдро слово – това е пътят на сигурност, чест и милост.