Сура Аш-Шуара — Стих 226

1. Обяснение на думите в аята:

— «وَأَنَّهُمْ»: „и че те“ — съюзът „وَ“ свързва това изречение с предходното, а „أَنَّهُمْ“ означава „че те“.

— «يَقُولُونَ»: „казват“ — глагол във форма за множествено число, който означава да изричаш думи с езика си.

— «مَا»: „това, което“ — относително местоимение.

— «لَا يَفْعَلُونَ»: „не вършат“ — отричане на действието, тоест те не изпълняват онова, което казват.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за поетите, че тяхното слово и тяхното дело не си съответстват. Те говорят с думи, които не са истина, и обещават или твърдят неща, които не извършват. Казват например: „Направихме това и онова“, а всъщност не са го направили. Или се самохвалят с дела, които не са извършили, и описват себе си с качества, които не притежават. Така думите им са празни и лишени от искреност, а слово и дело при тях са разделени. Този аят е част от описанието на заблудените поети, чието слово се крепи върху лъжа, преувеличение и измислица — те хвалят хората на лъжата и очернят хората на истината. Затова вярата и правдивостта изискват човек да съгласува словото си с делата си, защото най-голямото предателство е да казваш едно, а да вършиш друго.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът възпитава мюсюлманина на правдивост и съответствие между слово и дело — това е пътят на искреността и вярата.

— Ислямът не е само думи, изречени с езика, а е вяра, потвърдена с дела; затова лицемерието и празнословието са осъдени.

— Човек трябва да внимава какво обещава и какво твърди, за да не изпадне в лъжа, която разрушава доверието между хората.

— Коранът ни учи да не подражаваме на онези, чието слово е само показност и самохвалство, а да бъдем честни и последователни.

— Този аят ни показва колко високо ислямът цени истината и колко ясно предупреждава срещу лъжата, за да живеем с чиста съвест пред Аллах и пред хората.