Сура Аш-Шуара — Стих 51

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— نَطْمَعُ (натма‘у): надяваме се, желаем силно и очакваме с надежда.

— خَطَايَانَا (хатаяна): нашите грехове, нашите прегрешения.

— أَن كُنَّا (ан кунна): защото бяхме, поради това че бяхме.

— أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ (аввала-л-му’минин): първите вярващи, първите, които повярваха.

1. Тълкувание на аята:

Тези думи са изречени от магьосниците на Фараона, след като повярваха в Аллах и в пророка Муса (мир нему). Те казват на Фараона, че не се страхуват от неговото наказание в този свят, защото се връщат при своя Господ, Който ще им даде вечно блаженство. Те се надяват и силно желаят Аллах да им опрости греховете, които са извършили преди — както многобожието, така и другите си прегрешения — и това опрощение те го свързват с това, че първи от своя народ повярваха в Муса и го приеха за истински пратеник. Те не се гордеят с това като със своя заслуга, а го представят като причина да се надяват на Божията милост и прошка.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че искрената вяра и признаването на греховете пред Аллах отварят вратата на прошката, независимо колко тежки са били предишните грехове.

— Надеждата (طمع) в Аллах е част от вярата: вярващият не се отчайва от милостта на своя Господ, а я очаква с доверие и смирение.

— Смелостта на тези хора пред тиранията на Фараона показва, че истинската вяра дава сила и че страхът от хората не трябва да надделява над страха от Аллах.

— Това, че са били първите повярвали, не ги направило самонадеяни, а напротив — подтикнало ги към смирена надежда за опрощение. Това ни учи, че добрите дела не са повод за гордост, а за благодарност и надежда в Божията милост.

— Аятът показва колко милостив е Аллах към онези, които искрено се обръщат към Него, и че ислямът е религия на надеждата, прошката и новото начало.