Сура Ас-Саффат — Стих 113

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَبَارَكْنَا (уа бара̀кна): и низпослахме благословия, т.е. умножихме доброто и благото.
• ذُرِّيَّتِهِمَا (зуррийятихима): тяхното потомство, децата и следващите поколения на двамата.
• مُحْسِنٌ (мухсин): праведен, който прави добро и се покорява на Аллах.
• ظَالِمٌ لِّنَفْسِهِ (залим лянафсихи): който сам наврежда на себе си чрез неверие и грехове.
• مُبِينٌ (мубин): явен, очевиден, несъмнен.

1. Тълкувание на аята:

Аллах казва, че е низпослал Своята благословия върху Ибрахим (Авраам) и върху неговия син Исхак (Исаак) – мир над тях. Тази благословия се изразява в изобилие от блага, в умножаване на потомството им и в това, че от рода на Исхак произлязоха много пророци от синовете на Исраил (Якуб). След това Аллах пояснява, че потомството на двамата не е еднакво: сред него има праведни вярващи, които се покоряват на своя Господ и вършат добро, и има такива, които сами навреждат на себе си – чрез неверие, отричане и извършване на грехове, като това тяхно зло е явно и очевидно. Така аятът показва, че принадлежността към пророчески род не е гаранция за спасение, а всеки човек носи отговорност за собствения си избор – вяра или неверие, покорство или греховност.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Благословията идва от Аллах – Той е Онзи, Който дарява благо и умножава доброто за Своите раби.
• Пророческата мисия на Ибрахим и Исхак е източник на благословия за цялото човечество, защото чрез техните потомци дойдоха много пророци и послания.
• Всеки човек сам избира своя път: вярата и добрите дела водят до успех, а неверието и греховете навреждат на самия човек.
• Произходът и родословието не са достатъчни за спасение – важни са личната вяра и покорството пред Аллах.
• Коранът ясно разграничава истината от заблудата и показва, че пътят на праведността е отворен за всеки, който искрено повярва и върши добро.