Сура Ас-Саффат — Стих 132

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• إِنَّهُ (иннаху): „Наистина той“ — местоимението се отнася за пророк Иляс (Илия), мир нему.
• عِبَادِنَا (‘ибадина): „Нашите раби“ — множествено число от „раб“ (‘абд), означава онези, които искрено служат и се покоряват на Аллах.
• الْمُؤْمِنِينَ (ал-му’минин): „вярващите“ — онези, които имат истинска, искрена вяра в Аллах, потвърдена с дела и покорство.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах възхвалява Своя пророк Иляс (Илия), мир нему, като заявява, че той е един от Неговите искрено вярващи раби. Това е висока чест и похвала от Господа към Неговия пророк — че е бил сред онези, които истински вярват в Аллах, искрени са в своята вяра и са Му покорни с делата си. Вярата на Иляс не е била само на думи, а е била потвърдена с искреност, послушание и изпълнение на Божиите заповеди. Аллах го споменава сред Своите избрани вярващи раби като пример за подражание и като свидетелство за неговата висока степен пред Господа. Така Всевишният показва, че наградата и похвалата за вярващите идват от самия Аллах, и че всеки, който искрено вярва и върши добро, ще бъде сред онези, които Аллах възхвалява и възнаграждава.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Истинската вяра е най-голямата чест за човека — Аллах самият възхвалява вярващите си раби и ги споменава с добро.
• Вярата не е само думи, а искреност в сърцето, потвърдена с дела и покорство към Аллах.
• Всеки вярващ може да се надява да бъде сред онези, които Аллах споменава с похвала, ако следва пътя на пророците и искрените вярващи.
• Коранът възпитава в любов към вярата и показва, че принадлежността към истинските вярващи е най-висшата принадлежност и най-достойната чест.
• Пророците са били хора като нас, но са достигнали високи степени чрез искрена вяра и покорство — това е насърчение за всеки човек да следва техния път.