Сура Аз-Зумар — Стих 21

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿يَنَابِيعَ﴾ — извори, източници на вода, които извират от земята.
• ﴿يَهِيجُ﴾ — изсъхва, губи свежестта си и започва да вехне.
• ﴿حُطَامًا﴾ — строшено, раздробено на дребни частици, разпаднало се.
• ﴿ذِكْرَى﴾ — напомняне, поука, предупреждение.
• ﴿أُولِي الْأَلْبَابِ﴾ — хората с разум, с чисти и здрави умове.

1. Тълкувание на аята:

Не виждаш ли, о, човече, че Аллах низпосла от небето вода — дъжд, и я отведе към извори и потоци в земята, като я направи да извира и да тече? После чрез тази вода Той изважда посеви с различни цветове и видове — зелени, червени и други. След това тези посеви изсъхват и ти ги виждаш пожълтели, след като са били свежи и зелени. Накрая Той ги превръща в строшени, раздробени остатъци. Наистина в това има напомняне и поука за хората с разум и здрави умове.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни показва силата и мъдростта на Аллах в сътворението и в поддържането на живота — от небето идва водата, от водата израстват посевите, а после те изсъхват и се разпадат. Това е ясно доказателство, че всичко е под Неговата власт и нищо не се случва случайно.
• Животът на този свят е преходен, точно както растението: расте, разцъфтява, после пожълтява и се превръща в отпадък. Тази картина ни учи да не се привързваме прекалено към земното и да се стремим към вечния живот.
• Аятът завършва с това, че поуката е за хората с разум. Това ни кара да се замислим, да използваме ума си, за да разпознаваме знаменията на Аллах и да Му бъдем благодарни.
• В тези знамения има милост и напътствие — Аллах ни напомня, за да се върнем към Него и да живеем с вяра и благодарност.