Сура Ан-Ниса — Стих 123

1. Обяснение на думите в аята:

• أَمَانِيّ (аманий): множествено число на أُمْنِيَّة (умнийя) – това са празните желания и надежди, които човек храни в себе си без да полага реален труд.
• سُوءًا (су'ан): зло, лошо дело, грях.
• يُجْزَ بِهِ (юджза бихи): ще бъде възнаграден или наказан за него, ще получи отплата за него.
• وَلِيًّا (уалийян): покровител, застъпник, който се грижи за делата на човека.
• نَصِيرًا (насиран): помощник, избавител, който отблъсква злото и защитава.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах разяснява, че спасението и успехът в отвъдния живот не се постигат чрез празни мечти и желания – нито мечтите на мюсюлманите, нито мечтите на хората на Писанието (юдеи и християни). Всеки от тях твърдял, че само той ще бъде спасен и ще влезе в Рая, но това не е вярно. Истината е, че спасението зависи от искрената вяра в Аллах и от добрите дела, които Той приема. А който извърши зло дело – грях – ще получи възмездие за него още в този свят или в отвъдния, според справедливостта на Аллах. И никой няма да намери за себе си друг покровител освен Аллах, нито помощник, който да го избави от наказанието и да отблъсне злото от него. Това е общо правило за всеки, който върши зло: за неверника възмездието е Огънят, а за вярващия – изпитанията и трудностите в земния живот, които изкупват греховете му. Пророкът (мир нему) е обяснил на Абу Бакр, че болестите, тъгата и страданията, които сполетяват вярващия, са именно отплата за неговите грешки в този свят, за да се очисти и да се срещне с Аллах чист.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Ислямът не се гради върху празни надежди и самоуспокоение, а върху искрена вяра и реални дела – това е религия на отговорността и действието.
• Всеки човек носи отговорност за постъпките си – никой не може да се скрие зад принадлежността си към дадена общност или религия.
• Аллах е справедлив и никой не може да избегне възмездието за злото, освен ако не се обърне към Него с покаяние.
• Единствено Аллах е истинският Покровител и Помощник – обръщането към Него дава сигурност и надежда.
• Трудностите и изпитанията в живота на вярващия не са наказание, а средство за очистване и издигане в степен пред Аллах.
• Коранът възпитава човека да бъде честен със себе си, да не се заблуждава от празни мечти, а да търси спасението чрез искреност и добри дела.