Сура Ан-Ниса — Стих 124

1. Пояснение на думите в аята:

• الصَّالِحَاتِ (ас-салихат): праведните дела, благодеянията, които са в съответствие с Божиите заповеди.
• نَقِيرًا (накир): буквално означава малката точица, вдлъбнатинка или точка върху гърба на семката на фурмата; използва се като пример за нещо изключително нищожно и малко.

1. Тълкувание на аята:

Всеки човек – било то мъж или жена – който извършва праведни дела, като същевременно е истински вярващ в Аллах и в това, което Той е низпослал, ще влезе в Рая. Вярата е условието, което придава стойност на делата, а делата са доказателството за истинността на вярата. Тези, които съчетаят вяра с праведни дела, ще бъдат възнаградени с вечното блаженство в Рая. Аллах няма да ощети никого дори с най-малкото – колкото точката върху семката на фурмата. Нито едно добро дело няма да бъде пропуснато или намалено, независимо колко малко изглежда то. Човек не е задължен да извърши всички възможни праведни дела, а само това, което е в рамките на неговите способности, защото Аллах не възлага на човека повече, отколкото той може да понесе.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на справедливостта – никой няма да бъде онеправдан, дори с най-малкото.
• Вярата и добрите дела вървят ръка за ръка; вярата без дела е непълна, а делата без вяра са лишени от истинска стойност.
• Мъжете и жените са равни пред Аллах по отношение на възнаграждението за вяра и праведност – това показва високото положение на жената в исляма.
• Всеки, независимо колко малко добро е извършил, ще намери възнаграждението си – това насърчава човека да не подценява нито едно добро дело.
• Милостта на Аллах е безгранична – Той не само възнаграждава, но и не ощетява никого дори с най-нищожното.
• Човек трябва да се стреми към вяра и праведност според своите възможности, без да се обременява с това, което е извън неговите сили.