Сура Фуссилат — Стих 14

1. Обяснение на думите в аята:

• إِذْ جَاءَتْهُمُ الرُّسُلُ – Когато при тях дойдоха пратениците.
• مِن بَيْنِ أَيْدِيهِمْ وَمِنْ خَلْفِهِمْ – Отпред и отзад, тоест от всички страни; или: от предишните и от следващите поколения пратеници, които се следваха един друг.
• أَلَّا تَعْبُدُوا إِلَّا اللَّهَ – Да не се покланяте на никого освен на Аллах.
• لَوْ شَاءَ رَبُّنَا لَأَنزَلَ مَلَائِكَةً – Ако нашият Господ бе пожелал, щеше да изпрати ангели.
• كَافِرُونَ – Отричащи, невярващи.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни разказва за съдбата на народите, които отхвърлиха своите пророци. Когато при тях идваха пратениците – един след друг, поколение след поколение, от всички страни и посоки, – те ги призоваваха към едно нещо: да не се покланят на никого освен на Аллах, Единствения, без съдружници. Пратениците полагаха всички усилия и използваха всяка възможност, за да ги насочат към истината.

Но неверниците отговориха с високомерие и пренебрежение към пратениците. Те казаха: „Ако нашият Господ бе пожелал да ни напъти, щеше да изпрати ангели като пратеници, а не хора като нас. Затова ние не вярваме в това, с което вие сте изпратени, защото вие сте само хора като нас и нямате никакво предимство пред нас.“

Те използваха изкривен аргумент: представиха си, че ако Аллах наистина искаше да ги води по правия път, щеше да изпрати ангели. Но това беше само оправдание за тяхната гордост и отказ да приемат истината. Те не разбраха, че Аллах по Своята мъдрост изпраща хора като пратеници, за да могат хората да ги следват и да общуват с тях, и че самото изпращане на пратеници е доказателство за Божията милост и справедливост.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах никога не оставя хората без напътствие – Той изпраща пратеници един след друг, за да им напомня за истината.
• Призивът на всички пророци е един и същ: поклонение само на Аллах, без никого да Му се съдружава.
• Високомерието и гордостта са пречка пред вярата – неверниците отхвърлиха истината не защото нямаха доказателства, а защото не искаха да приемат, че пратениците са хора като тях.
• Аллах изпраща пратеници от хората по Своя мъдрост, за да могат хората да ги разберат, да общуват с тях и да следват примера им.
• Истинската вяра изисква смирение и отворено сърце към Божието напътствие, а не упорство и отхвърляне на истината.
• Този аят ни учи, че отхвърлянето на пратениците е отхвърляне на самия Аллах, и че всеки, който търси истината с искрено сърце, ще намери пътя към вярата.