Сура Аз-Зухруф — Стих 53

1. Обяснение на думите в аята:

• فَلَوْلَا (фа-лаула̄): означава „защо не“ или „не би ли следвало“ – израз на укор и предизвикателство.
• أَسْوِرَةٌ (асуира): множествено число на „сиуар“ – гривни или браслети, които се носят на ръката.
• مُقْتَرِنِينَ (муктаринӣн): следващи един друг, вървящи в редица, свързани помежду си.

1. Тълкуване на аята:

Това са думите на Фараона и неговите приближени, с които те се опитват да оспорят истинността на пророк Муса (Мойсей), мир нему. Те казват: ако той наистина е пратеник от Аллах, защо тогава Аллах не му е дал видим знак за неговата мисия – например златни гривни, които да му бъдат сложени, както се правеше с онези, които народът издигаше на високо положение и обличаше с почести? Или защо не са дошли с него ангели, които един след друг да свидетелстват, че той говори истината? Те искаха да видят с очите си чудеса, които сами да определят, вместо да приемат ясните знамения, които Аллах вече беше дал на Муса – като жезъла и бялата ръка. Тяхното искане не беше търсене на истината, а упорство и надменност.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Истинската вяра не зависи от това да виждаме чудеса по свои собствени условия. Аллах дава знаменията, които Той прецени, а не тези, които хората изискват.
• Упорството и гордостта могат да накарат човек да отхвърли ясната истина, дори когато тя е пред очите му – точно както направи Фараон.
• Коранът разкрива мисленето на онези, които отхвърлят вярата, и ни учи да не следваме техния път, а да търсим истината с отворено сърце и смирение.
• Пророк Муса е пример за търпение и вяра: той не се поддаде на предизвикателствата на Фараон, а се упова на Аллах и продължи да призовава към истината.