Сура Аль-Джасия — Стих 3

1. Пояснение на думите в аята:

— „السماوات“ (ас-самауат): небесата, всички небесни сфери и това, което се намира в тях.

— „الأرض“ (ал-ард): земята, с всичко, което е създадено върху нея и в нея.

— „آيات“ (аят): знамения, доказателства, ясни указания.

— „للمؤمنين“ (лил-му‘минин): за вярващите, за онези, които приемат истината и вярват в Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Наистина в небесата и в земята — в тяхното сътворяване, в реда и прецизността, с които са устроени, и в безбройните разнообразни създания, които се намират в тях — има ясни знамения и неопровержими доказателства за могъществото на Аллах и за Неговата единственост. Тези знамения са насочени към вярващите, защото именно те размишляват над тях, извличат поука и ги приемат като доказателство за истината. Вярващият вижда във всяко нещо около себе си следа от Божията мъдрост и сила, докато онзи, който отхвърля истината, остава сляп за тези ясни доказателства, макар те да са разпръснати навсякъде около него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Вселената около нас не е случайна; нейният ред и хармония са призив да размишляваме и да познаем своя Създател.

— Вярата не изисква сляпо следване, а разумно съзерцание на знаменията, които Аллах е поставил в творението.

— Всеки, който искрено търси истината, ще открие в небесата и земята достатъчно доказателства, които да го насочат към вярата.

— Коранът говори на човека с езика на вселената и го кани да види в нея отражение на Божието могъщество и милост.

— Вярващият живее с отворено сърце и буден ум — той вижда в обикновените неща около себе си велики знамения и благодари на Аллах за напътствието.