Сура Ар-Рахман — Стих 16

1. Обяснение на думите в аята:

• „آلَاءِ“ (ала̄’): множествено число на „إِلْي“ или „أَلْي“ и означава благодеяния, дарове и милости.
• „رَبِّكُمَا“ (раббикума̄): вашият Господ, отправено в двойствено число към хората и джиновете.
• „تُكَذِّبَانِ“ (туказзиба̄ни): двамата отричате, взимате за лъжа, отхвърляте като неистина.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах изброява множество Свои благодеяния към хората и джиновете – сътворението, подчинените им творения, възможността да различават истината от лъжата и безбройните дарове в този свят – Той задава въпрос, който е едновременно укор и напомняне: Кое от благодеянията на вашия Господ, о, хора и джинове, отричате и смятате за лъжа? Всяко едно от тези блага е доказателство за Неговата милост и за това, че Той единствен заслужава да бъде признат и благодарен. Въпросът не търси отговор, а цели да пробуди съзнанието и да накара човека и джина да признаят, че не могат да отрекат нито едно от благодеянията, които ги обграждат. Той идва и като напомняне за най-голямото благодеяние – че Аллах е създал хората и джиновете в най-добра форма и ги е дарил със способността да Го познават и да Му служат.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се вглеждаме в безбройните дарове на Аллах – здраве, разум, препитание, семейство, сигурност – и да не ги приемаме за даденост.
• Напомня ни, че признаването на благодеянията е път към благодарността, а благодарността увеличава благата и носи спокойствие в сърцето.
• Показва колко милостив е Аллах: Той не само дава, но и нежно укорява, за да върне Своите раби към истината, вместо да ги накаже веднага.
• Подтиква ни да размишляваме върху Корана, който повтаря този въпрос, за да остане в съзнанието ни и да ни пази от неблагодарност и отричане.
• Укрепва вярата, че ислямът е религия на признателността и че всеки аят от Корана е милост и напътствие за онези, които слушат с отворено сърце.