Сура Ар-Рахман — Стих 25

1. Пояснение на думите в аята:

• آَلَاءِ (ала’): благодеяния, дарове, блага.
• رَبِّكُمَا (раббикума): вашият Господ — обръщение към двете групи (джиновете и хората).
• تُكَذِّبَانِ (туказзибан): отричате, не признавате, смятате за лъжа.

1. Тълкуване на аята:

След като Аллах изброява множество Свои благодеяния — сътворяването на човека, на джиновете, на моретата и корабите, които плават по тях, и всичко, което Той е подготвил за Своите създания — Той задава въпрос, който е едновременно напомняне и укор: Кое от благодеянията на вашия Господ, о, джинове и хора, отричате? Кое от тези безбройни дарове смятате за неистина или се отнасяте към него с неблагодарност? Всяко благо, което притежавате — живот, разум, препитание, напътствие, възможност да пътувате по суша и море — идва от Него. Затова въпросът не търси отговор, а цели да пробуди сърцата и да ги накара да признаят милостта на Аллах и да Му бъдат благодарни.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се вглеждаме в безбройните благодеяния на Аллах около нас и да не ги приемаме за даденост.
• Напомня ни, че неблагодарността е голяма грешка, а признателността и благодарността към Създателя носят спокойствие и благословия.
• Показва колко милостив е Аллах — Той не спира да дарява, дори когато хората забравят или отричат.
• Подтиква ни да четем Корана с размисъл, защото всеки аят е покана да опознаем Господа и да Го обикнем.
• Укрепва вярата: щом всичко идва от Аллах, то сърцето се обръща към Него с доверие и надежда.