Сура Ар-Рахман — Стих 26

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— „كُلُّ“ (куллу): всеки, всичко.

— „مَنْ“ (ман): който, онзи, който.

— „عَلَيْهَا“ (алейха): върху нея; местоимението се отнася за земята, спомената в предходния контекст.

— „فَانٍ“ (фанин): загиващ, изчезващ, тленен, подлежащ на гибел.

1. Тълкувание на аята:

Всички сътворени същества, които живеят върху земята — хора, джинове и всяко живо същество — са обречени на гибел и изчезване. Никой от тях не е вечен; смъртта и тлението са неизбежна участ за всяко творение. Само Аллах, Всемогъщият, остава вечен и безсмъртен, с Неговото величие, слава и безкрайна милост. Този аят ни напомня за преходността на земния живот и за това, че истинското и вечно съществуване принадлежи единствено на Създателя.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи на смирение и ни напомня, че всичко материално и земно е временно, което ни помага да не се привързваме прекалено към светските неща.

— Той ни насочва сърцата към вярата в Аллах — единствения Вечен и Неизменен, в Когото можем да намерим истинска сигурност и надежда.

— Размисълът върху този аят ни подтиква да се подготвим за отвъдния живот чрез добри дела и искрена вяра.

— Коранът представя тези дълбоки истини по кратък и въздействащ начин, което показва неговата мъдрост и красота и ни кани да го четем и размишляваме над него.