Сура Ар-Рахман — Стих 59

1. Обяснение на думите в аята:

• „آلَاءِ“ (ала̄’): благодеяния, дарове, милости.
• „رَبِّكُمَا“ (раббикума̄): вашият Господ — обръщение към двете групи (хора и джинове).
• „تُكَذِّبَانِ“ (туказзиба̄ни): отричате, смятате за лъжа.

1. Тълкувание на аята:

След като изброява множество благодеяния, Всевишният Аллах задава въпрос, който е едновременно напомняне и укор: Кое от благодеянията на вашия Господ — о, хора и джинове — отричате? Всяка милост, която получавате, идва от Него: сътворението, препитанието, напътствието, здравето, сигурността и всичко останало. Нима има някое от тези блага, което можете да отречете или да не признаете за дар от Аллах? Този въпрос се повтаря в сурата многократно, за да събуди у човека и джина чувство на благодарност и смирение, и да ги накара да признаят, че всички блага са от Аллах, и че никой не може да ги отрече.

1. Поуки, които ни правят по-близки до Исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се замислим над безбройните блага, които Аллах ни е дарил, и да не ги приемаме като нещо естествено и заслужено.
• Той ни подтиква към благодарност и признание, че всичко добро идва от Аллах.
• Напомня ни, че отричането на благата е проява на неблагодарност и гордост, а признаването им ни доближава до милостта на Аллах.
• Повторението на този въпрос в сурата показва колко важно е да помним даровете на Аллах и да ги използваме по начин, който Го удовлетворява.
• Който осъзнае това, ще обикне Корана, защото той е напътствие, което ни връща към нашия Създател с любов и признателност.