Сура Аль-Вакиа — Стих 75

1. Пояснение на думите в аята:

• فَلَا أُقْسِمُ: „فَ“ е свързваща частица, а „لَا“ тук не е за отрицание, а служи за подсилване и привличане на вниманието към клетвата. Смисълът е: „Кълна се“.
• بِمَوَاقِعِ: „بِ“ означава „в/с“, а „مَوَاقِعِ“ са местата, където нещо се случва или се намира – позиции, местоположения.
• النُّجُومِ: звездите.

1. Тълкуване на аята:

Аллах се кълне в местата, където звездите изгряват и залязват, в техните позиции и местоположения по небето. Това са местата на тяхното изгряване и залязване – залязването им известява идването на деня, а изгряването им известява идването на нощта. Това е клетва, която – ако знаете – е от огромно значение и носи голяма тежест. Чрез нея Всевишният Аллах привлича вниманието и подчертава важността на това, в което се кълне, за да насочи умовете към размисъл върху величието на Неговото творение и точността на Неговото устройство на вселената.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Всемогъщият Аллах се кълне в Своите творения, за да ни покаже колко велики и значими са те, и да ни насочи към размисъл върху тях.
• Звездите и техните позиции са знак за точността и съвършенството на Божието творение – всичко в тази вселена се движи по прецизен ред.
• Клетвата подчертава важността на посланието, което следва – че Коранът е истина и че човек трябва да обърне внимание на знаменията на Аллах.
• Размисълът върху небесните тела и тяхното движение ни учи на смирение и ни напомня за величието на Създателя.
• Този аят ни насърчава да наблюдаваме вселената и да виждаме в нея доказателства за съществуването и могъществото на Аллах, което укрепва вярата и ни приближава към исляма.