Сура Аль-Муджадиля — Стих 7

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „نَجْوَى“ (наджуа): тайна беседа, шепнене насаме между хора.

— „أَدْنَى“ (адна): по-малко.

— „أَكْثَر“ (аксар): повече.

— „مَعَهُمْ“ (ма‘ахум): с тях, т.е. Той знае за тях и ги обгражда със Своето знание.

— „يُنَبِّئُهُم“ (юнабби’ухум): ще ги уведоми, ще им съобщи.

1. Тълкувание на аята:

Не знаеш ли, о, Пророче, че Аллах знае всичко, което е на небесата и което е на земята — знание всеобхватно и подробно, нищо не Му се укрива. Когато трима души разговарят тайно, Аллах е четвъртият с тях чрез Своето знание; когато са петима, Той е шестият с тях; и без значение дали са по-малко или повече на брой, Той е с тях със Своето знание, където и да се намират. Нито едно тяхно тайно слово не се скрива от Него. После, в Деня на възкресението, Аллах ще им съобщи всичко, което са извършили — добро или зло — и ще ги възнагради според делата им. Наистина Аллах знае всяко нещо.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

— Този аят разкрива величието на Аллах и всеобхватността на Неговото знание — нищо не се укрива от Него, нито на небесата, нито на земята, нито в тайните шепнения на хората.

— Той ни учи, че Аллах винаги е близо до Своите творения със Своето знание, където и да са те, което вдъхва смирение и богобоязън.

— Напомня ни, че всички наши дела — явни и скрити — ще бъдат разкрити в Деня на възкресението, което ни насърчава към искреност и добри дела.

— Утешава вярващите, че дори когато са сами или потиснати, Аллах знае за тях и нищо не се губи.

— Показва съвършенството на Корана, който говори за неща, недостъпни за човешкото знание, и така потвърждава, че той е от Аллах.