Сура Аль-Анам — Стих 31

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• خَسِرَ (хасира): загуби, претърпя загуба.
• كَذَّبُوا بِلِقَاءِ اللَّهِ (каззабу би-лика'и-Ллах): отричаха срещата с Аллах, тоест отричаха възкресението и заставането пред Аллах в Съдния ден.
• السَّاعَةُ (ас-Са'а): Часът, тоест Съдният ден.
• بَغْتَةً (багтатан): внезапно, изненадващо, без предупреждение.
• يَا حَسْرَتَنَا (йа хасратана): О, колко съжаляваме! О, наша мъка и разкаяние!
• فَرَّطْنَا (фарратна): пропуснахме, пренебрегнахме, съкратихме, не изпълнихме дълга си.
• أَوْزَارَهُمْ (авзара-хум): техните грехове, товари от грях.
• يَزِرُونَ (йазирун): носят, натоварват се.

1. Тълкувание на аята:

Наистина са изгубили онези, които отричаха срещата с Аллах и смятаха за невъзможно възкресението и заставането пред Него за равносметка. Те продължиха в своето отричане, докато внезапно ги застигна Часът — Съдният ден — без никакво предупреждение и без да очакват. Тогава, в мига на ужаса и разкаянието, те ще кажат: „О, колко съжаляваме! О, наша мъка!“ — съжалявайки за това, че пренебрегнахме и пропуснахме в земния живот вярата и добрите дела, и че не се подготвихме за този ден. И в това състояние те ще носят своите грехове и тежести върху гърбовете си. Ах, колко лошо е това, което носят! Колко тежък и грозен е този товар от грехове.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът ни предупреждава с голяма яснота, че отричането на възкресението и на срещата с Аллах е истинска загуба, а не печалба, колкото и да изглежда човек успешен в земния живот.
• Той ни учи, че Съдният ден ще дойде внезапно, затова разумният човек не отлага подготовката си и не разчита на дълъг живот.
• Разкаянието в Съдния ден няма да помогне на онези, които са отричали; затова Ислямът ни призовава към разкаяние още сега, докато сме живи, и към използване на времето в добри дела.
• Аятът ни показва колко тежък е товарът на греховете, и ни насърчава да се освободим от него чрез вяра, покаяние и добри дела, преди да е станало твърде късно.
• В него има милост и предупреждение едновременно: Аллах ни известява последиците, за да се върнем към Него и да спечелим, вместо да загубим. Това ни кара да обикнем Корана, защото той е искрено напътствие, което ни пази от съжаление и загуба.