Сура Аль-Мунафикун — Стих 5

1. Обяснение на думите в аята:

• وَإِذَا قِيلَ لَهُمْ – „И когато им се каже“: изразът се отнася за лицемерите, които са споменати в предходните аятове.
• تَعَالَوْا – „елате“: покана да дойдат при Пратеника на Аллах (с.а.с.) с извинение и разкаяние.
• يَسْتَغْفِرْ لَكُمْ رَسُولُ اللَّهِ – „Пратеникът на Аллах да поиска прошка за вас“: тоест да се помоли на Аллах да ви опрости греховете.
• لَوَّوْا رُءُوسَهُمْ – „извиваха главите си“: обръщаха ги настрани, като знак за подигравка, отказ и високомерие.
• يَصُدُّونَ – „се отвръщат“: отклоняват се и се въздържат от това, към което са поканени.
• مُسْتَكْبِرُونَ – „високомерни“: надменни и отказващи да приемат истината и да се подчинят.

1. Тълкуване на аята:

Когато на тези лицемери се каже: „Елате при Пратеника на Аллах, извинете се за лошите си думи и постъпки, и той ще поиска от Аллах прошка за вас“, те не приемат поканата. Вместо това извиват главите си настрани – с подигравка и надменност – и ти ги виждаш как се отвръщат от това, към което са призовани, и отказват да се подчинят поради своето високомерие. Те не искат нито да признаят грешката си, нито да потърсят прошка, нито да приемат истината.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на смирението и покаянието. Всеки, който сгреши, е поканен да се върне и да потърси прошка – това е пътят на спасението.
• Високомерието и подигравката с истината са пречка пред доброто и водят до отдалечаване от милостта на Аллах.
• Пророкът (с.а.с.) е бил милостив и е бил готов да се моли за прошка дори на онези, които са го наранявали – пример за благородство и състрадание.
• Коранът разкрива състоянието на сърцата: лицемерието и надменността се проявяват в отказ да се приеме напътствието, докато искреността и смирението отварят вратите на прошката.
• Всеки човек е поканен да побърза към покаяние и да не отлага, защото прошката е близо за онзи, който искрено я търси.