Сура Ат-Тахрим — Стих 1

1. Обяснение на думите в аята:

• يَا أَيُّهَا النَّبِيُّ – О, Пророко: обръщение на Аллах към Неговия Пророк Мохамед (с.а.с.) с почит и уважение.
• لِمَ – Защо, по каква причина.
• تُحَرِّمُ – Забраняваш на себе си, правиш нещо забранено за себе си.
• مَا أَحَلَّ اللَّهُ لَكَ – Това, което Аллах ти е позволил, направил е разрешено за теб.
• تَبْتَغِي – Търсиш, стремиш се към.
• مَرْضَاتَ أَزْوَاجِكَ – Доволството на твоите съпруги.
• وَاللَّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ – Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах Всемогъщият се обръща към Своя Пророк (с.а.с.) с нежно порицание, питайки го защо сам си забранява нещо, което Аллах вече е направил разрешено за него. Пророкът (с.а.с.) е направил това, желаейки да угоди на някои от своите съпруги и да успокои ревността им. Той е забранил на себе си това, което Аллах е позволил – а никой няма право да забранява онова, което Аллах е направил разрешено.

Аллах е Опрощаващ и Милосърден – Той прощава на Своя Пророк (с.а.с.) това, за което го е укорил, и го дарява със Своята милост. Този аят показва колко близък е Аллах до Своя Пророк и как дори когато го укорява, го прави с милост и прошка, а не с наказание.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на умереността – не позволява на човека да си забранява неща, които Аллах е направил разрешени, дори когато го прави с добро намерение.
• Аллах е Милосърден и Опрощаващ дори когато укорява – Той не наказва веднага, а дава възможност за поправяне и прошка.
• Пророкът Мохамед (с.а.с.) е бил човек, който се е стремял да угоди на семейството си и да живее в мир със своите съпруги – това е пример за нас как да се отнасяме с близките си.
• Коранът не е просто книга на закони, а книга на милостта – дори когато посочва грешка, тя е придружена с прошка и напътствие.
• Всеки мюсюлманин трябва да знае, че само Аллах определя какво е разрешено и забранено – никой няма право да променя това по свое усмотрение, дори с добри намерения.