Сура Аль-Мульк — Стих 8

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— تَكَادُ: почти, едва не.

— تَمَيَّزُ: се разпада, се разкъсва, се разделя на части.

— الْغَيْظِ: яростта, гневът.

— فَوْجٌ: група, тълпа, множество.

— خَزَنَتُهَا: пазителите ѝ, ангелите, натоварени с нея.

— نَذِيرٌ: предупредител, пратеник, който предупреждава за наказанието.

1. Тълкуване на аята:

Адът едва не се разкъсва и разпада от силната си ярост и гняв срещу неверниците, които влизат в него. Всеки път, щом бъде хвърлена в него нова група от обитателите му, пазителите му — ангелите, натоварени с него — ги питат с укор и порицание: „Нима не ви дойде в земния живот предупредител, който да ви предупреди за това наказание?“ Този въпрос не е за да получи информация, а за да им припомни, че са били предупредени и са имали пратеници и призив, но са отхвърлили и се отвърнали. Така те ще признаят своята вина и ще останат в съжаление и мъка.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и ги привличат към Корана:

— Аятът показва колко страшно е наказанието на Ада и колко силно е неговото възмущение срещу неверниците, което кара човека да се замисли и да потърси спасение.

— Напомня, че Аллах не наказва, без да е изпратил предупредител и без да е установил доказателство, което показва Неговата справедливост и милост.

— Подчертава важността на призива и предупреждението в земния живот, за да не съжалява човекът напразно в отвъдния.

— Насърчава човека да слуша Корана и да приема истината, преди да е станало твърде късно, и го подтиква към покаяние и връщане към Аллах.

— Утешава вярващите, че справедливостта ще бъде въздадена и че никой няма да бъде наказан несправедливо.