Сура Аль-Араф — Стих 146

1. Обяснение на думите в аята:

• سَأَصْرِفُ (са-асрифу): „Ще отвърна“, „ще отстраня“ – означава, че Аллах ще отдалечи и лиши определени хора от разбирането и ползата от Своите знамения.
• آيَاتِيَ (айāти): „Моите знамения“ – това включва както аятите на Корана, така и знаменията във вселената и в самите хора, които сочат към съществуването и единността на Аллах.
• يَتَكَبَّرُونَ (ятакаббаруна): „Онези, които се възгордяват“ – тоест проявяват арогантност и високомерие.
• بِغَيْرِ الْحَقِّ (би-гайри-л-хакк): „без право“ – тяхната горделивост не се основава на никакво законно основание.
• سَبِيلَ الرُّشْدِ (сабӣла-р-рушд): „Пътят на правилното напътствие“ – пътят на истината, доброто и напътствието.
• سَبِيلَ الْغَيِّ (сабӣла-л-гай): „Пътят на заблудата“ – пътят на грешката, покварата и отклонението.
• غَافِلِينَ (гāфилӣн): „невнимателни“, „безгрижни“ – онези, които не обръщат внимание и не се замислят.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че ще отвърне от разбирането и осмислянето на Своите знамения – както знаменията в Корана, така и тези във вселената и в човешката душа – онези, които се възгордяват на земята без право и без основание. Тези хора се възвисяват над истината и над другите хора, отказват да приемат напътствието и не се вслушват в призива на пророците. Поради тяхната арогантност и упорство Аллах ги оставя в тяхната заблуда и ги лишава от ползата на знаменията.

Те са в такова състояние, че дори да видят всяко знамение, което потвърждава истинността на вярата, те няма да повярват в него – заради тяхното упорство, отказ и противопоставяне на Аллах и Неговия Пратеник. Ако видят пътя на правилното напътствие, който води към доволството на Аллах и към успех в отвъдния живот, те не го избират и не желаят да го следват. Но ако видят пътя на заблудата и греха, който води към гнева на Аллах, те го приемат и го следват като свой път.

Причината за това тяхно състояние е, че те са отхвърлили знаменията на Аллах като лъжа и са били невнимателни към тях – не са се замисляли над тях, не са ги разглеждали и не са извлекли поука от тях. Така тяхната горделивост и небрежност са ги довели до пълна слепота за истината и до предпочитане на заблудата пред напътствието.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че горделивостта и високомерието са пречка пред разбирането на истината и пред възприемането на напътствието. Смирението и отвореното сърце са ключът към знанието и вярата.
• Аллах е справедлив и мъдър – Той не лишава никого от напътствие без причина. Хората сами избират пътя на арогантността и отхвърлянето, и затова биват оставени в своята заблуда.
• Ислямът ни призовава да размишляваме над знаменията на Аллах – в Корана, във вселената и в себе си – и да не бъдем невнимателни, защото небрежността води до загуба на истината.
• Коранът е милост и напътствие за онези, които идват с искрено сърце и желание да следват истината. Той ни показва ясно пътя на доброто и ни предупреждава за пътя на заблудата.
• Всеки, който търси истината с искреност и смирение, ще намери в Исляма светлина, спокойствие и успех – и в този свят, и в отвъдния.