Сура Аль-Араф — Стих 147

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• كَذَّبُوا (каззабу): отхвърлиха като лъжа, не повярваха.
• آيَاتِنَا (аятина): Нашите знамения, доказателства и доказателства за истинността на пратениците.
• لِقَاءِ الْآخِرَةِ (лика'ил-ахира): срещата с Отвъдния живот, тоест възкресението, съдът и възмездието в отвъдния свят.
• حَبِطَتْ (хабитат): пропаднаха, станаха напразни, загубиха всякаква стойност и полза.
• أَعْمَالُهُمْ (а'малухум): техните дела, които приличат на покорство и добрини.
• هَلْ يُجْزَوْنَ (хал юджзаун): нима ще им се въздаде, нима ще получат отплата.
• مَا كَانُوا يَعْمَلُونَ (ма кану я'малун): това, което са вършили в земния живот от неверие и грехове.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за онези, които са отхвърлили като лъжа Неговите знамения и доказателства, както и срещата с Отвъдния живот – деня на възкресението, съда и възмездието. Тези хора са отрекли истината, която пратениците са донесли, и са отхвърлили вярата в задгробния живот, където ще получат награда или наказание. Поради това всичките им дела, които по вид приличат на покорство и добрини, са пропаднали и са станали напразни – сякаш никога не са ги извършвали. Причината за това е, че им липсва основното условие, което прави делата приети – вярата в Аллах и потвърждаването на Неговото възмездие. Без вяра, дори външно добрите дела не носят никаква полза в отвъдния живот. Затова в Съдния ден те няма да получат друга отплата освен възмездие за това, което са вършили в земния живот – неверие, съдружаване с Аллах и грехове. А отплатата за това е вечно пребиваване в Огъня.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че вярата е основата, върху която се гради стойността на всяко добро дело. Без вяра в Аллах и в Отвъдния живот дори добрите постъпки губят своята награда в отвъдното. Това подтиква човека да се стреми към истинската вяра, която дава смисъл и тежест на всичките му дела.
• Отхвърлянето на знаменията на Аллах и на срещата с Него в Отвъдния живот води до загуба и провал. Това е предупреждение, което помага на човека да се замисли и да не пренебрегва истината, която Всевишният е разкрил.
• Аятът подчертава справедливостта на Аллах: никой няма да бъде възнаграден или наказан несправедливо. Всеки ще получи точно възмездие за това, което е вършил. Това насърчава човека да върши добро и да се пази от зло, знаейки, че делата му имат значение.
• Вярата в Отвъдния живот е двигател за праведност и надежда. Който вярва, че ще срещне своя Господ и ще получи награда за добрите си дела, той се стреми към доброто и се въздържа от злото.
• Коранът представя ясен избор: вяра и добри дела, които водят до вечен успех, или отричане и грехове, които водят до загуба. Това привлича човека към исляма, защото показва, че ислямът е пътят към смислен живот и вечно блаженство.