Сура Аль-Муддассир — Стих 3

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَرَبَّكَ“ (уа раббака): „и твоя Господ“ — думата „рабб“ означава Господ, Създател, Владетел и Онзи, Който възпитава и поддържа творението.
• „فَكَبِّرْ“ (фа каббир): „то възвеличавай“ — произлиза от „такбир“, което означава да се признае величието, да се възвеличи и да се почете над всичко друго.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах заповядва на Своя Пророк (с.а.с.) — а чрез него и на всички вярващи — да възвеличава своя Господ единствено и само Него. Това означава да се признае Неговото безкрайно величие, да се утвърди, че Той е Единственият, Който заслужава поклонение, и да се отхвърли всяко друго божество, което многобожниците приравняват на Него. Да възвеличиш Аллах означава още да Го почиташ с думи и дела, да Го споменаваш с възхвала, да Го поставяш над всичко в сърцето си и да не отдаваш на никого другиго онова, което принадлежи само на Него — било то молитва, страх, надежда или упование. Така този аят е призив към чист монотеизъм (таухид) и към освобождаване от всякаква форма на многобожие.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинското величие принадлежи само на Аллах и че щастието на човека започва с признаването на това.
• Той ни напомня, че вярата не е само думи, а постоянно възвеличаване на Господа в сърцето, на езика и в делата.
• Показва ни колко просто и ясно е посланието на Корана: да познаеш своя Създател, да Го възвеличиш и да се освободиш от всичко, което те отдалечава от Него.
• Всеки, който възвеличава Аллах, намира спокойствие, достойнство и смисъл в живота си, защото се свързва с Най-Великия.