Сура Аль-Кияма — Стих 29

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَالْتَفَّتِ (уалтаффат): усука се, обви се, преплете се, слепи се.
• السَّاقُ (ас-сāк): прасецът, подбедрицата; в преносен смисъл може да означава тежест, бедствие, крайна трудност.
• بِالسَّاقِ (бис-сāк): с другия прасец; или: едно бедствие с друго бедствие.

1. Тълкувание на аята:

Когато човекът наближи края на земния си живот и започне преходът към отвъдния, трудностите и болките се струпват една върху друга. Прасецът се преплита с прасеца – или поради немощта и невъзможността да се помръдне, или при приготвянето на покойника, или в преносен смисъл: последните тегоби на земния свят се срещат с първите тегоби на отвъдния. Така човекът изживява едновременно края на единия живот и началото на другия, а всичко това го води към Аллах, за да получи въздаяние – било то Рай, било то Огън.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня за мига на смъртта – миг, който всеки ще изживее, и който ни подканя да се подготвим още сега с вяра и добри дела.
• Той показва колко безпомощен е човекът в този момент и че истинската сила и утеха идват единствено от Аллах.
• Напомня ни, че земният живот е кратък и изпълнен с трудности, а истинският живот и покой са в отвъдното за онези, които следват правия път.
• Подтиква ни да не се привързваме прекалено към света и да търсим милостта на Аллах, защото само Неговата милост може да облекчи тежестите на този момент.
• Кораничният образ е ясен и въздействащ – той раздвижва сърцето и го насочва към размисъл за края и за срещата с Господа, което прави исляма и Корана близки и разбираеми за всеки човек.