Сура Ан-Назиат — Стих 36

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَبُرِّزَتِ (уа буризати): означава „беше извадена наяве, показана открито, изложена пред очите на всички“. Коренът на думата носи значение на излизане навън, на показване, така че нищо да не остане скрито.
• الْجَحِيمُ (ал-джахим): е едно от имената на Огъня на Отвъдното – Ада, мястото на наказанието, приготвено за неверниците и грешниците.
• لِمَن يَرَىٰ (лиман яра): „за всеки, който вижда“ – тоест тя ще бъде показана явно пред очите на всички, които я гледат, без нищо да я скрива.

1. Тълкуване на аята:

Когато настъпи Великият ден на Възкресението и се случи второто тръбене, всеки човек ще си припомни всичко, което е извършил – добро и зло – и ще го признае. В този момент Адът ще бъде изваден и показан открито, така че всеки, който има очи да види, ще го съзре ясно, без нищо да го прикрива. Това е сцена на страховита истина, в която никой не може да отрече онова, което вижда, и никой не може да избяга от онова, което го очаква.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът описва Отвъдното с такава живост и яснота, че човек сякаш го вижда пред себе си – това е знак за неговата божествена точност и за грижата на Аллах да предупреди Своите раби, преди да е станало твърде късно.
• Аятът ни учи, че нищо не е скрито от Аллах и че в Деня на Възкресението всичко ще излезе наяве – това ни подтиква към искреност, покаяние и добри дела още в този свят.
• Милостта на Аллах се проявява и в самото предупреждение: Той не ни оставя в неведение, а ни известява какво ни очаква, за да се върнем към Него с покорство и надежда.
• За вярващия този аят е напомняне, че земният живот е кратък, а вечността е пред нас – и че истинският успех е да бъдеш от онези, които са далеч от Огъня и близо до своя Господ.