Сура Ан-Назиат — Стих 35

1. Пояснение на думите в аята:

• „يَوْمَ“ (йавма) – в деня, когато.
• „يَتَذَكَّرُ“ (йатазаккар) – човекът си спомня, припомня си.
• „الْإِنسَانُ“ (ал-инсан) – човекът, хората.
• „مَا سَعَىٰ“ (ма са‘а) – това, което е извършил, за което се е трудил и старал.

1. Тълкувание на аята:

В Деня на възкресението, когато настъпи великият и страшен час – второто тръбене, – на всеки човек ще бъде показано всичко, което е извършил през земния си живот: и доброто, и злото. Тогава човекът ще си спомни всяко свое дело, ще го признае и ще го види ясно пред себе си. Нищо няма да бъде скрито или забравено. Той ще си припомни всичко, за което се е трудил и старал в живота на този свят – било то добро или лошо. Този ден е ден на пълно осъзнаване и равносметка, когато всеки ще види последиците от своите постъпки.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че животът на този свят не е напразен, а всяко наше дело – голямо или малко – се записва и ще бъде припомнено.
• Той ни подтиква да правим добро и да се пазим от зло, защото в Деня на възкресението всеки ще види своята равносметка.
• Напомня ни за милостта и справедливостта на Аллах, Който не пропуска нито едно дело и възнаграждава всеки според делата му.
• Вдъхва ни надежда и стремеж към покаяние и добри дела още сега, докато имаме време, за да се радваме на наградата в отвъдния живот.
• Кораническият призив към размисъл и отговорност прави вярата жива и осъзната, а сърцето – смирено и устремено към доброто.