Сура Ат-Тауба — Стих 90

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمُعَذِّرُونَ (ал-му'аззирун): онези, които идват с извинение, тоест хора, които се представят за извинени, без да имат истинско основание за това.
• الْأَعْرَابِ (ал-а'раб): бедуините, арабите от пустинята, които живеят извън градовете.
• لِيُؤْذَنَ لَهُمْ (ли ю'зана лахум): за да им бъде позволено, тоест да получат разрешение да останат назад от военния поход.
• وَقَعَدَ (уа ка'ада): и останаха седнали, тоест не излязоха и не се присъединиха.
• كَذَبُوا اللَّهَ وَرَسُولَهُ (казабу Аллаха уа расулаху): излъгаха Аллах и Неговия Пратеник — твърдяха, че вярват, но не бяха искрени.
• عَذَابٌ أَلِيمٌ (азабун алим): болезнено, мъчително наказание.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах ни съобщава за две групи хора, които са останали назад от похода. Първата група са бедуини, които дошли при Пратеника на Аллах (с.а.с.) с извинения — представяли се за извинени поради слабост, немощ или многобройни семейни задължения, молейки да им бъде разрешено да не излязат на бой. Тези хора нямали истинско оправдание, а само външен вид на извинение. Втората група са онези, които дори не дошли и не се извинили — те просто останали по домовете си, защото не вярвали в обещанието на Аллах и не били искрени в своята вяра. Те излъгали Аллах и Неговия Пратеник с твърдението си, че са вярващи, докато сърцата им отричали. За тези неверници от тях Аллах обещава болезнено наказание — в земния живот чрез унижение, поражение и смърт, а в отвъдния — чрез огъня на Ада.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът разкрива истинските намерения на хората и ни учи на искреност — лицемерието и лъжата пред Аллах не остават скрити.
• Ислямът цени честността и отговорността: който има истинско извинение, е оправдан, но който лъже, ще отговаря пред Аллах.
• Вярата не е само думи, а истинско убеждение в сърцето, което се проявява в дела и саможертва.
• Аллах е справедлив и милостив — Той не наказва несправедливо, а дава на всеки според истината на сърцето му.
• Този аят ни напомня, че обещанието на Аллах е истина и че вярващият намира сигурност и мир в доверието към Него, докато отричащият се лишава от тази благодат.