Сура Аль-Баййина — Стих 4

1. Пояснение на думите в аята:

• الَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ (ал-лязина уту ал-китаб): онези, на които бе дадено Писанието — юдеите, на които бе дадена Тората, и християните, на които бе дадено Евангелието.
• الْبَيِّنَةُ (ал-баййина): ясният знак, очевидното доказателство — тук това е пратеникът Мухаммед, мир нему, и ясните знамения, които дойдоха с него.
• تَفَرَّقَ (тафаррака): разделиха се, разединиха се, разногласиха.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че хората на Писанието — юдеите и християните — не се разделиха и не се разногласиха относно истинността на пророка Мухаммед, мир нему, и неговото пратеничество, освен след като вече им бе дошъл ясният знак. Преди неговото изпращане те бяха единни и съгласни за неговата пророческа мисия, защото намираха описанието му в своите книги — Тората и Евангелието. Когато обаче той бе изпратен от арабите, те се разделиха: едни повярваха и приеха истината, а други отхвърлиха и продължиха в неверието си, водени от завист и упорство, въпреки че знаеха за истинността на неговото пророчество. Така тяхното разногласие и разделение настъпи не от незнание, а след като истината им стана напълно ясна.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Истината не изисква сляпо следване, а е ясна и доказана — Аллах изпраща ясни знаци и доказателства, за да няма оправдание за упорството.
• Знанието за истината е голяма отговорност: който я познае и въпреки това я отхвърли, неговото положение е по-тежко.
• Завистта и гордостта могат да отведат човека дори от това, което сам знае, че е правилно — затова вярващият трябва да пази сърцето си чисто и покорно пред Аллах.
• Единството в истината е милост, а разделението след идването на ясния знак е предупреждение за всички нас да не следваме собствените си желания, а да се придържаме към Корана и Сунната.
• Коранът разкрива историята на предишните общности, за да ни поучи и да ни насочи към правия път — пътя на вярата, покорството и следването на пророка, мир нему.