Сура Худ — Стих 91

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَفْقَهُ: разбираме, схващаме.
• رَهْطُكَ: твоят род, твоето племе, твоите близки.
• لَرَجَمْنَاكَ: щяхме да те убием с камъни.
• بِعَزِيزٍ: скъп, уважаван, могъщ, такъв, чиято чест ни възпира.

1. Тълкувание на аята:

Народът на Шуайб му каза: „О, Шуайб, ние не разбираме голяма част от това, което ни говориш.“ Те казаха това с пренебрежение и високомерие, а не защото наистина не разбираха истината. После добавиха: „Наистина те виждаме сред нас като слаб.“ Имаха предвид, че той не беше от силните и влиятелните, нито от първенците, а някои от тях посочиха и слабостта или загубата на зрението му. След това казаха: „И ако не беше твоят род, щяхме да те убием с камъни.“ Те искаха да го накажат по най-жестокия начин, но се въздържаха само заради неговите близки, които бяха на тяхната вяра и имаха сила и положение сред народа. Накрая казаха: „И ти не си скъп за нас.“ Тоест ти нямаш стойност и уважение в нашите очи, нито твоята чест ни възпира от това да те нараним. Ако не беше страхът от твоето племе, щяха да посегнат на живота му без колебание. Така те разкриха своята гордост, жестокост и презрение към истината и към онзи, който ги призоваваше към нея.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят показва как пророците търпяха подигравки и заплахи, но оставаха твърди в призива към истината. Това е утеха за всеки вярващ, който среща подигравки, че не е сам и че пътят на истината винаги е бил изпитван.
• Аятът ни учи, че истинската сила не е в могъществото, парите или рода, а в правотата и вярата. Шуайб изглеждаше „слаб“ в очите на народа си, но беше силен чрез своята вярност към Аллах.
• Той ни предупреждава срещу високомерието и пренебрежението към хората. Народът на Шуайб отхвърли истината не защото не я разбираше, а защото се смяташе за по-висш.
• Аятът ни показва колко е важно човек да не се страхува от хората, когато защитава истината, и да помни, че истинската чест идва от Аллах, а не от одобрението на хората.
• В него има и милост: въпреки заплахите, Шуайб продължи да призовава с мъдрост и търпение. Това е пример за всеки мюсюлманин как да общува с тези, които не приемат посланието – с твърдост в истината и благ нрав.
• Накрая, аятът ни напомня, че Аллах е Този, Който дава сила и защита. Който се уповава на Него, дори когато е слаб в очите на хората, е в безопасност и има истинска стойност.