Сура Худ — Стих 97

1. Обяснение на думите в аята:

• فِرْعَوْنَ (Фир'аун): владетелят на Египет по времето на Муса (Моисей), мир нему.
• مَلَئِهِ (мала'иху): благородниците и първенците от неговия народ, влиятелните хора около него.
• فَاتَّبَعُوا (фаттаба'у): те последваха, подчиниха се и приеха.
• أَمْرَ فِرْعَوْنَ (амра Фир'аун): повелята и заповедта на Фир'аун, тоест неговия път на неверие.
• بِرَشِيدٍ (бирашид): не е правилен, не е напътстващ, не води към истината и правотата.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че изпратил Муса (Моисей), мир нему, при Фир'аун и първенците на неговия народ. Но те не приели призива към истината и не последвали Муса. Вместо това те се подчинили на заповедта на Фир'аун и последвали неговия път на неверие и упорство. А повелята на Фир'аун не била правилна, нито напътстваща – тя не била насочена към истината, а била изградена върху невежество, заблуда, неверие и упорство. Така те предпочели заблудата пред напътствието и последвали човек, чийто път не води до добро.

1. Поуки от аята:

• Аятът ни учи, че сляпото следване на хора, които не са на правия път, води до загуба и заблуда.
• Ислямът призовава човек да следва истината и напътствието, а не да подражава сляпо на влиятелни личности, ако те са далеч от правотата.
• Всеки, който призовава към неверие и заблуда, колкото и могъщ да изглежда, неговият път е лишен от правилност и добро.
• Аятът ни насърчава да размишляваме и да избираме пътя на напътствието, който води към доброто в този свят и в отвъдния.
• В него има предупреждение за всеки, който следва заблудени водачи, без да се замисли за последствията от своите дела.