Сура Йусуф — Стих 89

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «هَلْ عَلِمْتُم» (хал ‘алимтум): „Знаете ли?“ — въпросителна форма, използвана тук не за да се иска информация, а за да се припомни и да се събуди съзнанието.

— «مَا فَعَلْتُم» (ма фа‘алтум): „какво извършихте“ — обхваща всички постъпки, думи и решения.

— «بِيُوسُفَ وَأَخِيهِ» (би Юсуфа уа ахихи): „с Юсуф и брат му“ — брат му е Вениамин (Бинямин), който е бил отделен от Юсуф и по-късно обвинен несправедливо.

— «إِذْ أَنتُمْ جَاهِلُونَ» (из антум джахилун): „когато бяхте невежи“ — невежеството тук означава липса на знание за тежестта и последиците от деянието, а не просто липса на информация.

1. Тълкуване на аята:

Когато Юсуф чу думите на братята си, които изразиха разкаяние и признаха, че са били несправедливи, сърцето му се смекчи и той се смили над тях. Тогава той им разкри самоличността си и ги попита: „Знаете ли какво извършихте с Юсуф и брат му, когато бяхте в невежество?“ Той не зададе този въпрос, за да ги унижи или да им отмъсти, а за да им припомни миналото и да ги накара да осъзнаят грешката си. Въпросът обхваща всичко, което те бяха сторили: разделянето между Юсуф и брат му, хвърлянето на Юсуф в кладенеца, лъжата пред баща им, а по-късно и несправедливото обвинение срещу Вениамин. Всичко това те извършиха, защото не знаеха какви ще бъдат последиците от делата им и не осъзнаваха колко грозно е това, което правят. Аятът показва, че невежеството и прибързаността често водят човека към грешки, но също така отваря вратата за разкаяние и прошка, когато човек осъзнае грешката си.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че прошката е възможна дори след големи грешки, ако човек искрено се разкае — това е милостта и красотата на исляма.

— Показва ни пример за благородство: Юсуф, който имаше пълна власт да отмъсти, избра да попита с цел да събуди съвестта, а не да унижи — това е нравствеността, към която Коранът ни насочва.

— Напомня ни, че невежеството не е извинение за несправедливост, но осъзнаването и поправянето са пътят към спасението.

— Кара ни да ценим знанието и размисъла, защото знанието предпазва от грешки и ни води към добро.

— Укрепва вярата ни, че Аллах възстановява справедливостта и че търпението и добротата в крайна сметка водят до добър край.