Сура Йусуф — Стих 88

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „الْعَزِيزُ“ (ал-‘Азиз): титла, използвана в Египет по онова време за владетеля или министъра, означаваща „могъщият“, „високопоставеният“.
• „مَسَّنَا“ (массана): докосна ни, сполетя ни.
• „الضُّرُّ“ (ад-дурр): вреда, страдание, бедствие — тук означава глад, суша и тежки лишения.
• „بِضَاعَةٍ“ (бида‘а): стока, товар, който се носи за размяна или покупка.
• „مُّزْجَاةٍ“ (музджа): оскъдна, малоценна, незначителна — такава, която едва се приема.
• „فَأَوْفِ لَنَا الْكَيْلَ“ (фа-ауфи лана ал-кайл): дай ни пълна мярка, отмери ни напълно.
• „وَتَصَدَّقْ عَلَيْنَا“ (ва тасаддак ‘алайна): прояви щедрост към нас, дай милостиня, отстъпи от строгостта.
• „يَجْزِي“ (яджзи): възнаграждава, дава заслуженото.
• „الْمُتَصَدِّقِينَ“ (ал-мутасаддикин): онези, които дават милостиня и проявяват щедрост.

1. Тълкуване на аята:

Когато братята на Юсуф се завърнали в Египет и влезли при него, те се обърнали към него с почтителна молба, наричайки го „ал-‘Азиз“ — владетеля. Казали му, че те и семейството им в родината са пострадали от суша, глад и тежки лишения. Донесли със себе си само оскъдна и малоценна стока, която едва заслужава да бъде приета. Затова го помолили да им отмери пълна мярка, както им е давал и преди, и да прояви щедрост към тях — да приеме слабата им стока или да им даде повече, отколкото заслужава. Те се обърнали към Божията награда, като казали, че Аллах възнаграждава онези, които дават милостиня и проявяват щедрост.

В този аят се разкрива дълбока човешка нужда и смирение: хора, изпаднали в бедствие, търсят помощ от човек, когото смятат за могъщ, но накрая се обръщат към Аллах като истинския Възнаграждаващ. Юсуф, мир нему, вече бил изпитал трудности и знаел какво е да си в нужда, затова молбата им го докоснала. Аятът показва и благородството на просяците — те не искали милостиня като подаяние, а признавали слабостта на стоката си и молели за снизхождение и щедрост. В същото време думите им „Аллах възнаграждава милостивите“ са израз на вяра, че доброто дело не остава без отплата при Господа.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че в трудни моменти е позволено да търсим помощ от хора с власт и възможности, но истинската надежда и упование трябва да бъдат в Аллах.
• Показва колко е важно да бъдем смирени и честни, когато искаме помощ — братята на Юсуф признали, че стоката им е оскъдна, вместо да се преструват или да настояват с гордост.
• Напомня ни, че щедростта и милостинята са сред най-обичаните дела у Аллах и че Той възнаграждава всеки, който помага на нуждаещия се.
• Разкрива красотата на прошката и снизхождението: Юсуф не се възползвал от властта си, за да унижи братята си, а по-късно им простил — пример за благородство, което ислямът насърчава.
• Учи ни, че материалните средства и богатството са временни и могат да изчезнат, но вярата, доверието в Аллах и добрите дела остават трайна ценност.
• Подтиква ни да помагаме на бедните и нуждаещите се, защото Аллах вижда всяко добро дело и го възнаграждава с най-добрата награда.