Сура Йусуф — Стих 90

1. Пояснение на думите в аята:

• مَنَّ اللَّهُ عَلَيْنَا: Аллах ни оказа благодат и милост.
• يَتَّقِ: да се бои от Аллах, като изпълнява заповедите Му и избягва забраненото.
• يَصْبِرْ: да бъде търпелив в изпитанията и в подчинението на Аллах.
• لَا يُضِيعُ أَجْرَ الْمُحْسِنِينَ: Той не пропуска и не губи наградата на онези, които вършат добро.

1. Тълкувание на аята:

Когато братята на Юсуф го разпознаха, те се учудиха и попитаха: „Нима ти си Юсуф?“ Той отговори: „Да, аз съм Юсуф, а това е брат ми.“ Аллах им беше дал голяма благодат – събра ги отново след дълга раздяла и ги издигна по степен. В това има ясен урок: който се бои от Аллах, спазва Неговите заповеди и избягва греховете, и който търпи трудностите с твърдост и вяра, неговите дела са дела на добротворци. А Аллах никога не губи наградата на добротворците, а я запазва и възнаграждава с най-добрата награда.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва, че търпението и богобоязливостта водят до помощ и благодат от Аллах, както се случи с Юсуф.
• Наградата при Аллах не се губи, независимо колко дълго човек търпи и прави добро.
• Историята на Юсуф ни учи, че след всяка трудност идва облекчение и че вярата и добротата винаги намират своята награда.
• Този аят насърчава вярващия да не се отчайва, а да остане търпелив и праведен, защото Аллах вижда и възнаграждава всеки, който върши добро.