Сура Аль-Хиджр — Стих 2

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— رُّبَمَا (руббама): означава „колко често“, „много пъти“ или „как би искали“ — израз, който показва многократно и силно желание.

— يَوَدُّ (йавадду): означава „пожелават“, „копнеят“, „биха искали“.

— الَّذِينَ كَفَرُوا (аллязина кафару): „онези, които отричаха вярата“ — неверниците, които отхвърлиха исляма в земния живот.

— لَوْ كَانُوا مُسْلِمِينَ (лау каану муслимин): „ако бяха мюсюлмани“ — тоест ако бяха приели исляма и бяха умрели като мюсюлмани.

1. Тълкуване на аята:

В Свещения Коран Аллах ни съобщава за състоянието на неверниците в Отвъдния живот. Те ще пожелаят с голяма мъка и съжаление, че не са били мюсюлмани в земния свят. Това тяхно желание ще се появи в Деня на възкресението, когато истината се разкрие напълно и им стане ясно, че пътят, по който са вървели — пътят на отричането и неверието — е бил погрешен и ги е довел до загуба. Те ще видят как мюсюлманите влизат в Рая, а самите те ще бъдат въведени в Огъня, и тогава ще копнеят да бяха приели исляма, за да се спасят както се спасиха вярващите. Някои тълкуватели добавят, че неверниците ще пожелаят това и когато видят как грешните вярващи излизат от Огъня по милостта на Аллах, и ще си кажат: „Ако и ние бяхме мюсюлмани, щяхме да излезем както тях.“ Така аятът е предупреждение и поука за хората в този свят: да не отлагат приемането на истината, защото в Отвъдния живот съжалението вече няма да помогне.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни показва колко голяма е стойността на исляма: дори онези, които го отричаха в земния живот, в Отвъдния ще съжаляват горчиво, че не са били мюсюлмани. Това ни подтиква да ценим вярата, докато сме живи.

— Напомня ни, че решението трябва да се вземе в този свят, а не в Отвъдния, защото там съжалението не носи полза.

— Показва милостта и справедливостта на Аллах: Той предупреждава хората предварително, за да не бъдат изненадани и за да имат възможност да се поправят.

— Подтиква вярващия да бъде благодарен, че е мюсюлманин, и да се стреми да задържи тази благодат до края на живота си.

— Насърчава ни да призоваваме другите към исляма с мъдрост и доброта, защото това е пътят на спасението и истинското щастие в двата свята.