Сура Ан-Нахль — Стих 76

1. Обяснение на думите в аята:

• أَبْكَمُ (абкам) – ням по рождение, който нито говори, нито разбира, нито може да изрази това, което мисли.
• كَلٌّ (калл) – тежест, бреме; човек, който е в тежест на другите и се нуждае от постоянно обгрижване.
• مَوْلَاهُ (мауляху) – неговият господар, настойник или този, който се грижи за него и урежда делата му.
• أَيْنَمَا يُوَجِّههُّ (айнама юуаджихху) – накъдето и да го изпрати или насочи.
• صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ (сиратин мустаким) – прав, ясен път без криволици и отклонения.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах дава още един пример, за да покаже безсмислието на езичеството и да разобличи онези, които приравняват на Него създания, лишени от всякаква способност. Той представя двама души. Единият е ням по рождение – не чува, не говори и не разбира. Той не е в състояние да донесе полза нито на себе си, нито на другите. Той е тежко бреме за своя господар и настойник, който се грижи за него. Накъдето и да го изпрати по някаква работа, той не се връща с нищо добро и не постига целта. Другият човек е здрав, с пълни сетива – чува, говори и разбира. Той е полезен и за себе си, и за другите, заповядва справедливост и равенство между хората, и самият той върви по ясен и правилен път, без отклонение. Нима тези двама души са равни в очите на разумния човек? Разбира се, че не. По същия начин не могат да бъдат равни бездушните идоли, които нито чуват, нито говорят, нито разбират, нито могат да донесат каквото и да е добро или да отстранят зло – и Аллах, Който е Всемогъщ, Всезнаещ, Този, Който заповядва справедливост и напътва към правия път. Как можете, о, многобожници, да приравнявате Аллах, притежаващ всички съвършени качества, с вашите идоли, които не чуват, не говорят, не носят полза и не отстраняват вреда?

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да използваме разума си и да разсъждаваме – здравият разум сам по себе си отхвърля идеята да се приравнява Създателят с безпомощни създания.
• Ислямът е религия на яснотата и логиката; той не иска сляпо подчинение, а разбиране и убеденост.
• Всевишният Аллах е Всемогъщ, Всечуващ, Всевиждащ, Той заповядва справедливост и напътва към правия път – това са качества, които изпълват сърцето с любов и почит към Него.
• Коранът използва прости примери, за да доближи истината до всеки ум – независимо дали е учен или прост човек.
• Човекът, който следва правия път, е този, който носи полза на себе си и на обществото, заповядва доброто и справедливостта – това е пътят на вярата и доброто поведение.
• Призоваването към справедливост и следването на правия път са от най-важните ценности в исляма, които правят живота на хората по-добър и по-хармоничен.