Сура Аль-Исра — Стих 7

1. Обяснение на думите в аята:

• «أَحْسَنتُمْ» (ахсантум): направихте добро, вършихте добри дела.
• «أَسَأْتُمْ» (аса'тум): вършихте зло, извършихте лоши дела.
• «وَعْدُ الْآخِرَةِ» (уа'ду ал-ахира): обещаното наказание за втория период на развала.
• «لِيَسُوءُوا وُجُوهَكُمْ» (лийасу'у ууджухакум): да помрачат лицата ви, да ви покрият с унижение и скръб.
• «الْمَسْجِدَ» (ал-масджид): тук означава Байт ал-Макдис (Ерусалимският храм).
• «وَلِيُتَبِّرُوا» (уалийутаббиру): да унищожат напълно, да разрушат до основи.
• «مَا عَلَوْا» (ма 'аляу): всичко, което са завладели и над което са господствали.

1. Тълкувание на аята:

Ако вършите добро — доброто е за самите вас, защото ползата и наградата от него се връщат към вас. Ако вършите зло — злото също е за самите вас, защото последствията и наказанието падат върху вас. Аллах не се нуждае от вашите дела — нито добрите Му носят полза, нито лошите Му вредят.

Когато настъпи обещаното наказание за втория период на развала, Аллах ще изпрати срещу вас врагове, които ще ви унижат и ще направят така, че унижението и скръбта да се изпишат по лицата ви. Те ще влязат в Байт ал-Макдис и ще го разрушат, както го разрушиха първия път, и ще унищожат напълно всичко, което са завладели от вашите земи.

Този аят идва в контекста на разказа за синовете на Исраил (евреите) и техните два периода на поквара и нечестие. Първият път Аллах им даде власт, но те се разбунтуваха и поквариха, затова Аллах изпрати срещу тях врагове, които разрушиха храма. След това им даде възможност за покаяние и връщане, но те отново се поквариха — дори посегнаха на пророк Иса (Иисус), мир нему, като се опитаха да го убият. Тогава Аллах изпрати втория път наказание чрез врагове, които ги унижиха и разрушиха отново светинята им.

Основният принцип, който аятът установява, е универсален: доброто и злото, които човек върши, се връщат към самия него. Аллах е над всяка нужда — Той не печели от покорството на хората, нито губи от тяхното непокорство. Това е чист израз на Божията справедливост и милост: Той дава възможност, предупреждава, изпраща пророци и знамения, а после въздава според делата.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Всеки човек носи отговорност само за себе си — доброто, което правиш, е в твоя полза, а злото, което вършиш, е в твоя вреда. Това те учи да бъдеш честен и съзнателен в делата си.
• Аллах е напълно независим от нашите дела — Той не се нуждае от нашето поклонение, но ние се нуждаем от Него. Това ни учи на смирение и искреност.
• Историята на народите показва, че когато покварата се разпространи, идва справедливо въздаяние. Това е предупреждение и урок за всички нас.
• Коранът разказва историите на предишните народи не просто като информация, а като напътствие и поука за нас — за да извлечем поуки и да не повтаряме грешките им.
• Винаги има възможност за покаяние и връщане към Аллах, преди да дойде наказанието — това е израз на Божията милост и търпение към Своите раби.
• Ислямът ни учи да гледаме на делата си като на инвестиция в собствената си душа — това, което правим, определя съдбата ни в този свят и в отвъдния.