Сура Аль-Исра — Стих 93

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• زُخْرُف: злато или украшение от злато; разкош.
• تَرْقَى: да се изкачваш, да се въздигаш нагоре.
• رُقِيّ: изкачване, възход.
• سُبْحَانَ: възхвала и пречистване на Аллах от всякакви несъвършенства; израз на учудване и възхвала.

1. Тълкувание на аята:

Аллах предава думите на упоритите неверници, които поискали от Пророка (с.а.с.) прекалено много знамения и условия, за да повярват. Те казали: „Или нека имаш къща от злато, или се изкачи по стълба в небето — но и с изкачването ти няма да повярваме, докато не слезеш с книга от Аллах, която да четем и в която да е написано, че ти си Негов пратеник.“ Те поискали неща, които не са в човешките възможности, и поставили условия, които всъщност не търсят истината, а само упорстват в отказ.

Затова Аллах наредил на Своя Пророк да отговори с възхвала и учудване: „Пречист е моят Господ! Нима аз съм нещо друго освен човек — пратеник?“ Тоест: аз съм само един от Божиите раби, на когото е възложено да предаде посланието; не притежавам сила да направя онова, което вие искате, освен ако Аллах не позволи. Чудотворните знамения са в ръцете на Аллах, а не на пратеника, и никой човек или пратеник не може да донесе нещо от тях без Неговото разрешение.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Пророкът (с.а.с.) е бил човек като всички хора по своята човешка природа, но е бил избран от Аллах за пратеник — това прави посланието му близко и разбираемо за хората, а не недостижимо.
• Ислямът не изисква от вярващия да вярва сляпо в невъзможни за човека неща, а го учи да разграничава човешките възможности от Божията всемогъщност.
• Упорството и поставянето на условия, за да се повярва, често не идва от търсене на истината, а от гордост и отказ — Коранът ни учи да търсим истината с отворено сърце.
• Възхвалата „Субхана Рабби“ (Пречист е моят Господ) е израз на смирение и признаване на Аллаховата власт; тя ни учи да се обръщаме към Аллах с уважение и да не поставяме на изпитание Неговата воля.
• Аятът насърчава вярващия да следва Пророка (с.а.с.) като човек, който предава посланието с искреност и смирение, и да приема Корана като достатъчно и ясно доказателство за истината.