Сура Аль-Кахф — Стих 75

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَلَمْ أَقُل لَّكَ“ (Алам акул лака): „Не ти ли казах?“ – въпросително изречение, което носи укор и напомняне.
• „لَن تَسْتَطِيعَ“ (лан тастатӣ‘а): „никога няма да можеш“ – изразява пълна невъзможност.
• „مَعِيَ صَبْرًا“ (ма‘ия сабран): „с мен търпение“ – тоест да търпиш това, което виждаш от мен, без да възразяваш.

1. Тълкуване на аята:

Ал-Хадир (Хидр) се обръща към Муса (Моисей), мир нему, с укор и напомняне: „Не ти ли казах още в началото, че няма да можеш да търпиш това, което ще видиш от мен?“ Той му напомня, че още при първата им среща го е предупредил, че човек не може да издържи на дела, чиято мъдрост и скрит смисъл не му е известен. Тук Ал-Хадир добавя обръщението „лака“ („на теб“), за да подчертае укора, защото при първото нарушение Муса беше извинен – той още не беше видял и не знаеше, а сега вече беше предупреден и въпреки това отново не издържа. Така аятът показва, че търпението към неща, които надхвърлят човешкото знание, е трудно, и че обещанието трябва да се спазва, особено след като човек вече е бил предупреден.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът възпитава в честност и спазване на обещанията – Муса е представен като благороден пророк, който признава грешката си, а не като непогрешим в поведението си.
• Аятът ни учи на смирение: дори пророците се учат и се поправят, а знанието принадлежи на Аллах.
• Той показва милостта на исляма – укорът тук е с цел напомняне и напътствие, а не унижение.
• Насърчава ни да търпим и да търсим знание, преди да съдим делата на другите, защото често не виждаме скрития смисъл.
• Напомня ни, че Аллах поставя хората на изпитание според знанието им, и че искреното признаване на слабостта е път към прошка и израстване.