Сура Аль-Кахф — Стих 76

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „عُذْرًا“ (узр): извинение, оправдание – тоест причина, която прави прекратяването на спътничеството напълно оправдано.
• „لَّدُنِّي“ (лядунни): от моя страна, при мен, в моето положение.
• „تُصَاحِبْنِي“ (тусахибни): да ми бъдеш спътник, да ме придружаваш.

1. Тълкувание на аята:

Муса (мир нему) каза на ал-Хидир: „Ако те попитам за нещо след този път, не ме придружавай повече.“ С тези думи той признава, че е нарушил условието си два пъти – първо с въпроса за кораба, после с въпроса за момчето – и че вече няма право да настоява за неговото спътничество. Той казва: „Вече си стигнал при мен до оправдание“ – тоест ти напълно си изпълнил своя дял от уговорката и имаш пълно основание да ме оставиш, защото аз не удържах на търпението и на обещанието си. Така Муса сам признава слабостта си и освобождава ал-Хидир от задължението да го придружава, като същевременно изразява уважение към неговото знание и към условията, които сам е приел.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни учи на честност и самопризнание: Муса, един от великите пророци, не се оправдава, а признава, че е нарушил обещанието си.
• Показва ни колко важно е да спазваме условията и обещанията си, и че който не удържи на думата си, губи правото да изисква нещо от другия.
• Напомня ни, че знанието е степенувано и че дори пророците се учат един от друг, което ни насърчава към смирение и стремеж към знание.
• Разкрива красотата на Корана – как в няколко думи предава дълбоки нравствени уроци за търпение, уважение и справедливост в отношенията между хората.