Сура Марьям — Стих 2

1. Пояснение на думите в аята:

• ذِكْرُ (зикр): споменаване, напомняне, разказ, който се чете и предава.
• رَحْمَتِ (рахма): милост, благодат, грижа и добрина.
• رَبِّكَ (раббика): твоят Господ, твоят Създател и Господар.
• عَبْدَهُ (абдаху): Неговият раб, служител.
• زَكَرِيَّا (Закария): пророкът Закария, мир нему.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е началото на разказ, който Аллах разкрива в Корана. В него се казва, че това, което се чете и предава, е споменаване на милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария, мир нему. Аллах разказва тази история на Пророка Мухаммад, саллаллаху алейхи уа саллям, и на всички хора, за да бъде поука и напомняне. В нея има знамение за онези, които размишляват – че Аллах е Милосърдният, Който се грижи за Своите праведни раби, че отговаря на молбите им и че нищо не е невъзможно за Него. Разказът за милостта към Закария е част от Корана, който е напътствие и светлина за вярващите.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аллах е Ар-Рахман – Милосърдният. Той се грижи за Своите раби и отговаря на искрените им молби.
• Коранът не е просто книга с правила, а сборник от разкази, пълни с милост, надежда и утеха за хората.
• Всеки разказ в Корана носи поука за онези, които искат да се поучат и да се приближат до своя Господ.
• Дори когато нещата изглеждат невъзможни, милостта на Аллах е близо до праведните.
• Четенето и размишляването над Корана е път към спокойствие, напътствие и любов към Исляма.