Сура Марьям — Стих 3

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• إِذْ (из): когато, в момента, когато.
• نَادَى (нада): призова, извика, обърна се с молба.
• رَبَّهُ (раббаху): неговия Господ, Създателя и Поддържащия го.
• نِدَاءً (нидаан): призоваване, зов, обръщение с молба.
• خَفِيًّا (хафийян): скрит, тих, таен, нечуваем от хората.

1. Тълкуване на аята:

Този аят ни разказва за пророк Закария (мир нему), който се обърнал към своя Господ с молба. Той Го призовал тихо и скрито, не с висок глас и не пред хората, а в тайна, в дълбините на нощта, в своето място за поклонение. Той избрал скритото призоваване, защото то е по-искрено, по-чисто от показност и по-близо до това да бъде прието. Когато човек се обръща към Аллах насаме, смирено и тихо, сърцето му е по-съсредоточено, а молбата му е по-искрена. Затова скритото призоваване е по-съвършено в своята преданост и по-надеждно за отговор. Пророк Закария се обърнал към своя Господ по този начин — с тайна молба, изпълнена с упование и надежда, търсейки от Него нещо, което само Аллах може да даде.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах чува и най-тихия зов; не е нужно да викаш, за да бъдеш чут от Него.
• Искреността в молбата е по-важна от нейната сила или публичност; тайната молба е по-близо до приемане.
• Обръщането към Аллах насаме, в тишина и смирение, е път към близост с Него и към спокойствие на сърцето.
• Пророците са ни учили да търсим Аллах с надежда и търпение, дори когато положението изглежда трудно.
• Коранът ни разкрива тези моменти на тайна молитва, за да ни научи, че всеки от нас може да говори с Аллах по всяко време и на всяко място.
• Вярата в Аллах и обръщането към Него с молба е източник на сила, утеха и надежда за вярващия.