Сура Аль-Бакара — Стих 113

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْيَهُودُ (ал-Яхӯд): Юдеите, последователите на религията на пророк Муса (Моисей), мир нему.
• النَّصَارَىٰ (ан-Наса̄ра̄): Християните, последователите на религията на пророк Иса (Иисус), мир нему.
• عَلَىٰ شَيْءٍ ('ала̄ шай'): „На нещо" — тук означава „на правилен път" или „на истинска религия".
• يَتْلُونَ الْكِتَابَ (ятлӯна ал-кита̄б): „Четат Писанието" — имат предвид Тората и Евангелието.
• الَّذِينَ لَا يَعْلَمُونَ (аллазӣна ла̄ я'ламӯн): „Онези, които не знаят" — многобожниците от арабите и подобните им, които нямат знание от Писанията.
• يَحْكُمُ (яхкум): „Съди" — отсъжда справедливо.
• يَوْمَ الْقِيَامَةِ (явма ал-кия̄ма): Денят на Възкресението.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за взаимните обвинения между юдеите и християните. Юдеите твърдят, че християните не следват никаква истинска религия, а християните от своя страна твърдят същото за юдеите. И това се случва, въпреки че и двете групи четат своите Писания — Тората и Евангелието, — в които е повелено да се вярва във всички пророци без разлика и да не се отрича нито един от тях. Така те противоречат на собствените си книги, което само по себе си показва, че не са на правия път в това отношение.

След това Аллах посочва, че многобожниците и онези, които нямат знание от Писанията, казват същите думи — те отричат всички пророци и всички низпослани книги. Така юдеите и християните в това си взаимно отричане приличат на онези невежи, които отхвърлят всичко божествено.

Накрая Аллах заявява, че Той ще съди между тях в Деня на Възкресението относно това, по което са се различавали. Неговият съд е справедлив и окончателен, и в него ще се разкрие истината — че спасението и успехът са само чрез вяра във всичко, което Аллах е низпослал, и чрез следване на истинския път без разделение и взаимно отричане.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че взаимното отричане и надменността между последователите на различни религии не са от правия път. Ислямът идва като потвърждение на всички предишни пророци и призовава към единство в основата на вярата — вяра в Единия Аллах и във всички Негови пратеници.
• Четенето на Писанията не е достатъчно, ако човек не следва напътствието в тях. Ислямът ни учи да съчетаваме знанието с действие и искреност.
• Аятът ни напомня, че само Аллах е справедливият Съдия, Който ще отсъди между хората в Деня на Възкресението. Това ни насърчава да не бързаме с присъди и да оставим окончателното решение на Аллах.
• Коранът ни призовава към обединяване около истината, а не към разделение и взаимни обвинения. Това е религия на яснота, милост и справедливост, която желае доброто за всички хора.
• Вярата в Корана и следването на неговите учения е пътят към спасението и истинското единство, което надхвърля различията и води към вечното блаженство в Отвъдния живот.