Сура Аль-Бакара — Стих 81

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• بَلَى (баля): частица за потвърждение и опровержение; опровергава предходното твърдение и утвърждава това, което следва.
• كَسَبَ (кесебе): придоби, извърши, спечели.
• سَيِّئَةً (сейи'атен): лошо дело, грях; в контекста на аята се има предвид главно многобожието (ширк).
• أَحَاطَتْ بِهِ (ахатат бихи): обгради го, обхвана го от всички страни, завладя го напълно.
• خَطِيئَتُهُ (хатии'атуху): неговият грях, неговото прегрешение.
• أَصْحَابُ النَّارِ (асхабу-н-нар): обитателите на Огъня, онези, които принадлежат на Ада.
• خَالِدُونَ (халидун): пребиваващи вечно, оставащи завинаги.

1. Тълкувание на аята:

Аллах опровергава заблудата на онези, които си въобразяват, че притежават специално положение пред Него и че огънят няма да ги докосне освен за броени дни. Истината е друга: който извърши лошо дело — а това е многобожието и неверието — и грехът му го обгради отвсякъде, така че той умре в това състояние, без да се разкае и без да се върне към истината, то такива са обитателите на Огъня. Те ще останат там завинаги, без изход и без край на мъчението им. Обграждането на греха означава, че той е завладял човека напълно, обхванал е всички негови страни и не е останало в него място за вяра и добро. Това състояние не се отнася за всеки, който извърши грях, а за онзи, чийто грях е стигнал дотам, че да го откъсне напълно от вярата и да го доведе до неверие, в което той умира. Затова вечността в Ада е за неверниците и многобожниците, които са упорствали в своето неверие до края на живота си.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и ги привързват към Корана:

• Аятът показва справедливостта на Аллах: Той не наказва с вечен Ад всеки, който е сторил грях, а само онзи, чието неверие и упорство са го обградили напълно и той е умрял в това състояние. Това е проява на милост и точност, а не на произвол.
• Ислямът не оставя човека в заблуда и неяснота, а му разкрива ясно пътя на спасението и го предупреждава за опасностите, за да може да се предпази, преди да е станало твърде късно.
• Вратата на покаянието е отворена, докато човек е жив. Всеки, който е извършил грехове, може да се върне към Аллах и да промени края си, защото вечността в Ада е само за онези, които упорстват в неверието до смъртта си.
• Аятът насърчава човека да не подценява малките грехове, защото те могат да се натрупат и да обградят сърцето му, докато го отдалечат от вярата. Затова е важно човек постоянно да се стреми към добро и да избягва злото.
• Коранът говори с ясни и категорични думи за съдбата на неверниците, за да събуди у човека стремеж към истината и желание да търси доволството на Аллах, като по този начин го насочва към пътя на вечното блаженство в Рая.