Сура Аль-Бакара — Стих 80

1. Обяснение на думите в аята:

• وَقَالُوا (уа ка̄лӯ): „И казаха“ – имат се предвид юдеите, които живеели по времето на Пророка Мухаммед, мир нему.
• لَن تَمَسَّنَا (лан тамассанā): „няма да ни докосне“ – тоест няма да ни сполети и няма да ни засегне.
• النَّارُ (ан-нāр): „Огънят“ – Адът в Отвъдния живот.
• إِلَّا أَيَّامًا مَّعْدُودَةً (иллā аййāман маʿдӯдатан): „освен броени дни“ – кратък, ограничен брой дни.
• عَهْدًا (ʿахдан): „договор, завет, обещание“ – твърдо обещание от Аллах.
• يُخْلِفَ (юхлифа): „да наруши, да не изпълни“ – да не спази обещанието Си.
• تَقُولُونَ عَلَى اللَّهِ (тақӯлӯна ʿала-Лля̄хи): „говорите за Аллах“ – приписвате на Аллах.
• مَا لَا تَعْلَمُونَ (мā лā таʿламӯн): „това, което не знаете“ – твърдения без знание и без доказателство.

1. Тълкуване на аята:

Юдеите твърдели, че Огънят на Ада ще ги докосне само за няколко кратки дни, след което ще излязат от него и ще влязат в Рая. Те се заблуждавали с празни надежди, без да имат никакво доказателство от Аллах. Затова Всевишният наредил на Пророка, мир нему, да им отговори с въпрос, който разкрива безпочвеността на твърдението им: Нима имате твърдо обещание и завет от Аллах, че няма да ви измъчва освен за тези няколко дни? Ако е така, то Аллах никога не нарушава Своето обещание. Или пък говорите за Аллах неща, за които нямате никакво знание, и Му приписвате лъжи и измислици?

Смисълът е следният: Ако наистина имахте завет от Аллах, той нямаше да бъде нарушен. Но вие нямате такъв завет – вие просто измисляте лъжи за Аллах и говорите за Него това, което не знаете. Твърдението, че наказанието ще продължи само ограничен брой дни и после ще бъде премахнато, е чиста измислица, нямаща основа в никое истинско откровение. Всеки, който твърди подобно нещо за Аллах без доказателство, извършва тежко престъпление – приписва на Създателя думи, които Той не е казал.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че вярата трябва да се основава на знание и доказателство, а не на празни желания и измислици. Ислямът призовава към разум, размисъл и търсене на истината.
• Всеки, който говори за Аллах без знание, носи голяма отговорност. Затова мюсюлманинът се стреми да се учи от Корана и от достоверното знание, предадено от Пророка, мир нему.
• Аятът показва справедливостта на Аллах – Той не наказва несправедливо и не нарушава обещанията Си. Това вдъхва сигурност и надежда у вярващия.
• В него има предупреждение срещу самодоволството и лъжливите надежди, че човек ще се спаси само заради принадлежността си към някаква група, без истинска вяра и добри дела.
• Коранът поправя погрешните схващания с ясни и убедителни доводи, което показва неговата мъдрост и истинност. Всеки, който се замисли над неговите думи, ще открие пътя към искрената вяра и покорност пред Единния Аллах.