Сура Та Ха — Стих 97

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «لَا مِسَاسَ»: „не се докосвам и не бива да бъда докосван“ — израз, който означава, че човекът ще живее в изолация и отхвърляне, без общуване с хората.

— «مَوْعِدًا»: „определено време и място“ — тук се има предвид обещаният ден на възкресението и отчитането.

— «لَّن تُخْلَفَهُ»: „ти непременно ще го получиш“ — тоест обещанието няма да бъде нарушено или отменено, а ще се сбъдне.

— «ظَلْتَ»: „продължаваше, оставаше“ — от глагол, който означава постоянстване и упорство в нещо.

— «عَاكِفًا»: „устояващ, посветил се на нещо“ — тук означава онзи, който постоянно се е посвещавал на поклонение на телето.

— «لَنُحَرِّقَنَّهُ»: „непременно ще го изгорим“ — с огън, докато се разтопи.

— «لَنَنسِفَنَّهُ»: „непременно ще го разпръснем“ — ще го разпилеем напълно.

— «الْيَمِّ»: „морето“ — голяма водна шир.

1. Тълкуване на аята:

Муса (мир нему) се обърна към самариеца с присъда от Аллах. Каза му: „Тръгвай си! В този живот ти се пада да живееш отхвърлен и изолиран, така че да казваш на всеки: „Не се докосвам и не бива да бъда докосван“ — тоест никой да не се смесва с теб и ти да не се смесваш с никого, и така да останеш в унижение и самота, докато си жив. А на Деня на възкресението те очаква определено време за равносметка и наказание, което Аллах непременно ще ти даде и което няма да бъде отменено или отложено. И погледни това твое „божество“, на което ти упорито си се покланял и пред което си стоял в поклонение — ние непременно ще го изгорим с огън, докато се разтопи, а после ще го разпръснем във морето, така че да не остане от него никаква следа.“

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва колко тежко е наказанието за онзи, който измисля лъжливи божества и заблуждава хората — в този свят го очаква позор и изолация, а в отвъдния — равносметка и мъчение.

— В него се разкрива милостта на Аллах към искрените вярващи: Той изпраща пророци и разяснява истината, за да не остане човек в заблуда.

— Аятът учи, че всяко лъжливо божество, колкото и да е почитано, е безсилно и ще бъде унищожено, докато Аллах е Вечният, Могъщият, Който не се нуждае от нищо.

— В него има предупреждение срещу подражанието на заблудените и призив да се придържаме към чистото единобожие, което носи спокойствие и достойнство в този свят и спасение в отвъдния.

— Разказът за Муса и самариеца показва колко справедлив е ислямът: той не оставя злото без последствие, но същевременно отваря вратата за покаяние и връщане към истината, преди да дойде обещаният ден.