Сура Аль-Анбия — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

— «صَدَقْنَاهُمُ الْوَعْدَ»: изпълнихме обещанието, което им бяхме дали, тоест то се сбъдна истинно.

— «أَنجَيْنَاهُمْ»: спасихме ги, избавихме ги от гибел.

— «مَن نَّشَاءُ»: онези, които пожелаем — тук става дума за вярващите, които следват пратениците.

— «الْمُسْرِفِينَ»: престъпващите границите — онези, които прекаляват в неверие и грехове.

1. Тълкуване на аята:

След като спомена съдбата на предишните народи, Аллах разкрива Своята справедливост и вярност. Той казва, че е изпълнил обещанието, дадено на Своите пратеници — обещанието за победа, спасение и подкрепа. Когато дойде определеното време, Той спаси пратениците и онези вярващи, които пожела, от унищожение и наказание. А неверниците, които престъпиха границите чрез своето неверие, упорство и грехове, бяха унищожени. Така Аллах показва, че никога не нарушава обещанието Си към вярващите, и че наказанието за арогантните и престъпващите граници е неизбежно.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аллах е верен на Своето обещание. Когато Той обещае победа и спасение на вярващите, това непременно се сбъдва в определеното от Него време.

— Спасението идва чрез вяра и следване на пратениците. Всеки, който тръгне по техния път, ще намери избавление и сигурност.

— Престъпването на границите и упорството в неверие водят до гибел. Аллах не унищожава несправедливо, а след като хората сами са избрали пътя на престъплението.

— Коранът разказва тези истории, за да ни насърчи към вяра, покаяние и придържане към истината, и да ни предупреди да не следваме пътя на онези, които прекаляват в грехове.

— Вярата носи утеха и надежда: колкото и трудни да са обстоятелствата, Аллах вижда вярващите и ще ги спаси, както е спасил предишните вярващи заедно с техните пратеници.