Сура Аль-Анбия — Стих 10

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— „كِتَابًا“ (кита̄бан): Писание, Книга — тук се има предвид Свещеният Коран.

— „ذِكْرُكُمْ“ (зикрукум): вашата чест, слава и спомен; също и напомняне, поучение, както и всичко, от което се нуждаете в религията и земния си живот.

— „أَفَلَا تَعْقِلُونَ“ (а-фа-ла̄ та‘килӯн): Нима не разсъждавате, нима не проумявате?

1. Тълкувание на а̄ята:

Аллах, Всемогъщият, заявява, че е низпослал на хората — и по-специално на племето Курайш, към което първоначално е отправен призивът — една Книга, а именно Свещения Коран. В тази Книга се съдържа тяхната чест, тяхната слава и тяхното достойнство както в земния живот, така и в Отвъдния, ако я приемат, повярват в нея и постъпват според нейните напътствия. В нея се намират и всичко онова, от което те се нуждаят за поправянето на делата им в религията и в светския им живот — напътствие, мъдрост и напомняне. Затова Аллах ги укорява с въпрос: Нима не разсъждавате и не проумявате това превъзходство и тази благодат, та да побързате към вяра в Корана и към дела според това, което той съдържа?

1. Извлечени ползи, които подтикват хората към исляма и Корана:

— Коранът е истинска чест и слава за онзи, който го следва; в него е достойнството на човека в този свят и в Отвъдното.

— Коранът съдържа всичко необходимо за поправянето на религията и земния живот на хората, което показва неговата всеобхватност и мъдрост.

— Разумът е призован да разсъждава и да проумее ползите от Корана, а не да го подминава с безразличие.

— Който повярва в Корана и работи според него, печели благото на двата свята; а който се отвърне, губи голяма благодат.

— А̄ятът насърчава към бързане към вяра и праведни дела, защото в тях е истинското преуспяване и спасение.