Сура Аль-Муминун — Стих 103

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَزَنَ“ (претегляне) и „مَوَازِين“ (везни): тук се има предвид мярката, с която на Съдния ден ще се претеглят делата на човека – добрите и лошите.
• „خَفَّتْ مَوَازِينُهُ“: везните му са леки, т.е. лошите му дела надвишават добрите.
• „خَسِرُوا أَنفُسَهُمْ“: загубили са самите себе си, погубили са душата си.
• „خَالِدُونَ“: пребиваващи вечно, без излизане.

1. Тълкувание на аята:

Онези, чиито везни на Съдния ден се окажат леки – защото лошите им дела са надделели над добрите, а най-голямото от тези лоши дела е отдаването на съдружници на Аллах – именно те са хората, които са погубили себе си. Те са пропиляли душите си, като са вършили онова, което им вреди, и са изоставили онова, което им носи полза – вярата и праведните дела. Затова те ще останат в Огъня на Джехеннема завинаги и никога няма да излязат оттам. Претеглянето на делата е начин Аллах да установи Своя довод пред хората по начин, който те разбират и познават от собствения си живот, за да бъде справедливостта Му напълно ясна.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че всеки човек ще бъде съден справедливо и че нито едно дело не се пропуска – това вдъхва увереност в Божията справедливост.
• Той ни подтиква да се стремим към добри дела и искрена вяра, защото те са истинското богатство, което ни спасява.
• Показва ни колко е важно да не отлагаме покаянието и добрите постъпки, преди да е станало твърде късно.
• Разкрива милостта на Аллах, че ни е предупредил и е изпратил ясно ръководство, за да не се погубим по незнание.
• Укрепва сърцето на вярващия с надеждата, че усилията му в добро няма да бъдат напразни, и го насърчава да обича Корана като светлина, която го води към спасение.